Джордж Елиът – Мидълмарч

Мeри Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната литературна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът, е английска писателка, една от най-великите не само за Англия и не само за своето време – викторианската епоха, а за всички времена.

Оставила е на поколенията седем романа, сред които „Адам Бийд“ (1859), „Мелницата на река Флос“ (1860), „Сайлъс Марнър“ (1861) и „Мидълмарч“ (1871–1872), посветени предимно на живота в провинциална Англия, описан с невероятно психологическо проникновение и реализъм.

 Произведенията й рисуват реалистични картини на живота в провинциална Англия, а стилът й се отличава с психологическа дълбочина и социална чувствителност.

Писатели от класата на Мартин Еймис и Джулиан Барнс спрягат „Мидълмарч“ като „навярно най-великата проза, създадена на английски език“. Наскоро американският портал The Huffington Post покани читателите си да изберат най-добрия роман на всички времена – на първо място бе класиран „Мидълмарч“.

Едва ли е случайност фактът, че този роман е включен в списъка на 50-те книги, които човек задължително трябва да прочете през живота си. Писателката избира за псевдоним мъжко име, за да бъде „взета на сериозно“, както пише самата тя, защото повечето викториански авторки топят перото си в сантиментална сълзливост. Но тя има още една причина да не използва името си – за да предпази личния си живот от любопитни погледи и да избегне евентуален скандал, свързан с 20-годишната й връзка с женен мъж.

Сега, Издателство Колибри представя този невероятен шедьовър на българските читатели.

За книгата:

Със своя отворен финал „Мидълмарч“ сочи пътя на развитие в белетристиката, по който ще поемат модернистите в началото на ХХ век.

Дебатът, който продължава да се води в съвременната критика относно „Мидълмарч“, е дали романът наистина е образец на викторианския традиционен реализъм, или с новаторските си тенденции придвижва развитието му.

Малко писатели са опитвали да нарисуват толкова всеобхватна картина на своето време, каквато създава Джордж Елиът със своя безспорен шедьовър. Тя не оставя незасегнат дори най-беглия аспект на обществения живот в малкото градче Мидълмарч в Централна Англия в периода 1830–1832 година. Джордж Елиът разгръща повествованието си в две успоредни направления, които постоянно се пресичат – съдбата на изпълнената с идеалистични намерения и оптимизъм Доротия, която, вместо да се омъжи за заможния земевладелец сър Четам, за когото е почти сгодена, решава да се обвърже с педантичен учен, който според нея се труди над гениална творба – „Ключ към митологиите“. Доротия решава да му помогне във великото начинание и да сподели интелектуалния живот на съпруга си.

Втората линия на повествованието проследява нещастния семеен живот на амбициозния лекар Лидгейт и лекомислената Розамонд Винси. На този фон Джордж Елиът тъче богато платно, изпъстрено с драматични обрати и разкази за любов, смърт, предателство и прошка. Авторката умело разказва историята на тези необичайни семейни двойки, чиито съдби непрестанно се пресичат – история, заредена с драматични обрати и полярни чувства.

Благодарение на нейното остро психологическо прозрение произведението звучи напълно съвременно и кара Вирджиния Улф да възкликне: „Един от малкото английски романи, написани за зрели хора“. Всеки, докоснал се до него, ще усети присъствието на голямата световна литература.