Spisanie.to

Дмитрий Глуховски – Метро 2033

Има книги, филми, които след като човек завърши остава с отворена уста, чувствайки се едновременно празен отвътре, от чувства, и съзнаващ простичката истина, колко малък всъщност е той. Как светът не се върти за него и около него, колко крехко е човешкото и човечеството като цяло, колко непроменими са хората, отношенията между тях, в какъв малък отрязък от време ни е съдено да живеем.

Ред чувства, които не се чувстват, генерирани от празнотата. Едно такова произведение е романът на Дмитрий Глуховски Метро 2033. Ако трябва да кажем буквално две думи за автора, то трябва немедлено да споменем, че тази книга не е единствено негова.

Тази книга е била публикувана глава по глава в интернет, където обикновените читатели са внасяли поправки, давали са идеи, променяли са съдържанието из основи. Което доказва лично за мен, че повече глави при желание и обща свързваща ги нишка могат да сътворят „чудеса“ (братята Стругацки като пример).

Метро 2033 е историята на едно момче с наистина красивото име Артьом. То поема задача, от която зависи съдбата, ако не на целия метрополитен (Защо, аджеба, метро пък? – след мънинко…), то поне на родната си метро станция – ВДНХ. Малко рамбовска цел, а? Това което няма да прочетете в книгата е именно „американския тип“ култура.

През очите на Артьом ще видите последните островчета на човешка цивилизация след ядрен апокалипсис, която се бори за съществуването си под земята, в метрото, в Московското метро, което е на няколко нива и има Околовръстна. Докато едни метро станции са на ръба на оцеляването, други спокойно разполагат с истински електрически крушки, понеже, нали знаете, те са най-ценни…

Докато той преминава през различни метро станции и религии, идеологии, култове в тях ние виждаме простичката картина на, в този случай, руското общество. В метрото има „за всекиго по нещо” – монополисти, комунисти, нацисти, абсолютни търговци, напълно неутрални, секти, както и простички обединения на станции, за да могат физически да оцелеят. И още, и още различия породени изключително от хората, от самите тези, които едновременно воюват с външната непозната форма за живот и помежду си… нещо напълно познато от историята, нещо вероятно непроменимо за в бъдеще.

Тази книга за мен е въздействаща в изключително голяма степен. Тя не задава въпроси, не поставя на тепиха мисли и идеи на велики хора, не пита кое е право и кое не – тя показва човечеството, светът изграден от човека, цивилизацията ни. И показвайки я на самите нас… при всеки отреагирането е вероятно различно. Както на корицата на изданието на Сиела, така и при мен, ако позволите да опростя, всичко се заключва в двете думи „Няма изход“. А перифразирайки един от героите в книгата: „А на руски? – направо гърми – Выход нет!“.

Ние сме се родили като човешки същества, със своите положителни и отрицателни страни, със своите разбирания и питанки за живота, вселената и всичко останало. Обаче ни тресе такава стагнация, че изключете просто техническия напредък и се огледайте, ако обичате, как си тъпчем повече от две хиляди години на едно място.

Георги Тодоров

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :