1984 на Джордж Оруел и съвременното общество
Джордж Оруел е сбъркал само с някакви си 30 години. През 2014-та неговата антиутопия описана в „1984″ вече е факт. Този гениален роман е публикуван за първи път през 1949 година. Отбелязвам това, защото прочитайки книгата, всеки мислещ човек ще се удиви на точността, с която Оруел е обрисувал съвременното общество.
ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА
Горните, налудничави на пръв поглед лозунги са веруюто на партията, която ръководи измислената държава Океания. А „Войната е мир“, защото съвременните войни се водят „в името на мира и демокрацията“, докато запазват вътрешния баланс на суперсилата, която ги води. Веднага давам пример. След 1945-та година всички военни конфликти са рекламирани или като „мироопазващи операции“, или са с цел „износ на демокрация“, но всъщност целта им е друга – да се активизира икономиката и да се поддържа военно-промишления комплекс на държавата агресор. Дето се вика освобождаваме „угнетените народи“, както от диктаторите, които ги тъпчат, така и от благата, с които се тъпчат.
„Свободата е робство“, защото човекът, който е свободен неизбежно става роб на желанията си. Следователно и обратното е вярно – „Робството е свобода“, защото идеалният роб няма желания, на които да е подвластен, ерго е свободен… Прекалената свобода развращава младите хора, а по-възрастните стават някак лениви и безцелни. И в двата случая резултатът никак не е добър. Младите се спускат по наклонената плоскост на наркотици, декадентска музика и забранена литература. Възрастните, вместо да изграждат фундаментите на обществото чрез ежемесечни вноски по кредити, се отдават на щастлив живот и глуповати хобита.
И да, „Невежеството е сила“, защото чрез него съвременното общество запазва облика си такъв, какъвто е (надявам се, той да ви допада). Друг пример. До ден днешен се чудя на хората, които с настървение обвиняват българските цигани за всички неудачи на България. А ромите имат един единствен грях – че са невежи (в смисъл необразовани). Поставени в това положение до голяма степен от държава, общество и политически партии, те често са от хората, които отиват да гласуват за когото трябва срещу някаква дребна сума.
„Масите никога не се бунтуват от само себе си и никога не се бунтуват само защото са потиснати. Всъщност, докато не им се даде възможност да сравняват, те никога няма да осъзнаят, че са потиснати.“
Образованите хора може би не постъпват така. Ето защо, невежеството е сила, то пази статуквото.
Не мога да не отбележа сходството между методите на Големия брат и тези на едноименното риалити шоу. Големият брат винаги те гледа, той ти реже порциона, дава ти безсмислени и унизителни задачи. В обществото на Големи брат всеки лицемери и е готов да порти останалите, да се нагърбва с „тайни мисии“ в преследване на илюзорни награди. И да, Големият брат не е кофти човек (той е кофти идея), той просто изважда най-лошото от хората на показ под претекста, че „видите ли, те са си такива“.
„Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“
Интересно, как за толкова години не видяхме един бунт в къщата на Големия брат? Пиянските революции не се броят. Дали той манипулира прекалено добре хората в кафеза, или те вече са се предали по презумпция? Нямам идея, но като гледам вялите протести по жълтите павета, отразявани от „свободните медии“ и ежедневното озлобление между хората знам, че Големият брат е жив и наблюдава.
ГОЛЕМИЯ БРАТ Е НЕПОГРЕШИМ И ВСЕМОГЪЩ
ДА ЖИВЕЕ ГОЛЕМИЯ БРАТ
Джордж Оруел – кратка биография
Ерик Артър Блеър, известен с псевдонима си Джордж Оруел е британски романист, есеист, журналист и литературен критик. Роден на 25.06.1903 в Британска Индия, в семейство от средната класа, умира на 21.01.1950 от туберкулоза. Произведенията му обрисуват социалната несправедливост и са опозиция на тоталитарното мислене. Признат е за един от най-бележитите писатели на 20-ти век. Популярните понятия „студена война“ и „Големия брат“ са въведени от Оруел.
В периода 1917-1921 учи в колежа Итън (негов ментор е A. S. F. Gow). Образова се благодарение на стипендии, но въпреки това не е смятан за перспективен ученик. Между 1922-ра и 1927-ма работи в Индийската Имперска Полиция в Бирма (днешен Мианмар). В Бирма усвоява много добре бирманския език и е повлиян от местната култура, но по-късно изпитва вина поради факта, че е работил за Имперската полиция. След 1927 напуска силите на реда, мести се в Лондон и Париж (до 1929-та) и се отдава на литературното поприще.
След 1929-та живее и твори пет години в Саутуолд. През 1932-ра започва дейност, като преподавател, също работи почасово и в книжарница за употребявани книги. След 1936-та участва в Испанската гражданска война. Повлиян е от автори като Шекспир, Суифт, Дикенс, Флобер, Джойс и Елиът. Непримирим критик на общественото статукво, той запазва традиционните си британски ценности.
Докато е жив е известен по-скоро с журналистическата си работа, но Фермата на животните (издадена 1945-та) и 1984 (излязла през 1949-та) са произведенията, с които ще го помнят. През 1947-ма му е поставена диагноза туберкулоза (Оруел е страстен пушач и любител на силния чай), която довежда до кръвоизлив в белия дроб и смъртта му през 1950-та.
Фермата на животните или защо революциите са безсмислени?
Идеята, че революциите имат един-единствен резултат – подмяната на една управляваща класа с друга, Джордж Оруел развива и в двете си произведения (1984 и Фермата на животните). Той описва обществото, като пирамида с три нива, в която най-горното е заемано от властимащите. Според Оруел генезиса на революциите е в средната класа, която иска да измести управляващата. Тази промяна назрява в екстремни моменти, когато управляващата върхушка е станала по-мека, по-некомпетентна или по-репресивна в действията си. Оттук и интересният въпрос – „Трябва ли и на България средна класа?“
За изпълнител на революциите винаги се „наема“ най-многобройната прослойка на обществото, която е и най-долу в пирамидата. И така, революцията е факт, старата управляваща класа е изличена, новата произхожда от средното ниво на пирамидата, а широките обществени маси са останали там, където винаги са били – на дъното. За справка – всички революции, които са се случили в човешката история и как новата управляваща класа е третирала народа си, след като е дошла на власт чрез метеж.
ВСИЧКИ ЖИВОТНИ СА РАВНИ,
НО НЯКОИ СА ПО-РАВНИ ОТ ДРУГИТЕ
Не оставайте с впечатлението, че чрез тази статия се опитвам да ви настроя „революционно“. Нейната главна цел е да видите обществото, в което живеем от перспективата на Оруел. Прочетете неговите книги и сами си вадете изводите.
Ако идеите в статията са ви накарали да се замислите, моля, споделете я или гласувайте за нея!
Да, Оруел е рядко проникновен писател. Заслужава си да се прочетат и други негови книги, освен „Фермата на животните“ и „1984“-та.
Интересен антиутопичен роман е също „Ние“ на Евгений Замятин (известен руски автор, творил през миналия век). Там Големия брат е една Всеобща държава, която контролира и най-малките подробности от бита на хората. Засяга по-далечно бъдеще – да се надяваме, че няма да бъде пророчески, като този на Оруел. 🙂