Достоевски – кратка биография и творчество

Славянофил и монархист, националист, основоположник на европейския екзистенциализъм, реалист и романтик, това са най-честите определения свързани с майстора на психологическия роман, руския писател и публицист Фьодор Михайлович Достоевски.

Талантливият писател е роден на 11 ноември (30 октомври по стар стил) 1821 г. в столицата Москва, в голямото семейство на лекаря Михаил Достоевски и Мария Нечаева, наследница на руски търговци (Фьодор е бил второто от седемте им деца). Детството си авторът прекарва в семейният дом близо до болницата за бедни „Марински“, където работи баща му. Гледачките му го възпитават в безпрекословна набожност, а още на три години малкият Достоевски е запленен от невероятния и страховит свят на приказките.

Родителите му държали много на доброто възпитание, майката на писателя го научила да чете и пише, използвайки Библията още когато Фьодор бил на четири години. Тогава, също благодарение на родителите си, момчето открива красотата на руската и чуждоезична литература със знаменити автори като Александър Пушкин, Николай Карамзин, Гаврил Джеравин, Ан Радклиф, Фридрих Шилер. Като дете Достоевски обичал да разговаря с болни и бедни хора. Въпреки забраната на родителите си, малкият Фьодор често ходел до изоставена болнична градина близо до семейното имение в Даровое, където контактувал с болните пациенти.

През 1833 г. авторът постъпва във френски пансион, а по-късно е изпратен в най-престижното частно училище в Москва – „Колеж за благородни момчета“, където се чувствал не на място, заради съучениците си от „висшето общество“. След като през 1837 г. туберкулозата отнема живота на майката на Достоевски, баща им изпраща Фьодор и брат му в Петербургското военно-инженерно училище, а другите им братя и сестри отиват в приемни семейства.

Младият Фьодор не харесва и военното училище, предметите математика и военно дело нямат нищо общо с това, което го интересува – рисуване и архитектура. Бъдещият писател не понасял характера на лекомислените си и груби съученици, корупцията сред висшите офицери, често пъти проявявал силно развитото си чувство за справедливост, защитавайки новите съученици и помагайки на бедните. Завършва академията като кадет-инженер и започва работа като чертожник.

Писателят имал големи здравословни проблеми, Страдал е от епилепсия и белодробна емфизема, което не му попречило да създаде шедьоври като „Бедни хора“, „Юноша“, „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Братя Карамазови“. Преди да се осмели да напише първият си роман – „Бедни хора“, Достоевски се бил пристрастил към хазарта след като завършил военната академия, което била една от причините и да започне да превежда („Последният Албини“ на Жорж Санд, „Йожени Гранде“ на Балзак, „Борис Годунов“ от А. Пушкин и други произведения на известни автори).

Публикуван през януари 1846 г, романът има голям финансов успех и кара критици като В. Белински да изразят възхищението си. Написан под формата на размяна на писма, „Бедни хора“ е разказ за нещастния живот и мечтите за по-добро съществуване на дребен чиновник и млада шивачка.

Увлечението на автора към идеите на социализма води до членуване в групите и комуните на утопичните и по-късно на социо-християнските социалисти. Заради тези увлечения талантливият писател е арестуван и осъден на четири години каторга в Омск от император Николай I. Там написва разказа „Малкия герой“, а спомените от живота в каторгата ще бъдат описани по-късно в „Записки от мъртвия дом“ (1862 г).

Верен на идеалите си, в есето си „Зимни бележки за летни впечатления“, което написва след първото си пътешествие в Европа (Германия, Швейцария, Италия и Франция) Достоевски изразява отрицателното си отношение към модернизацията и материализма на капитализма и католицизма и протестантството.

Една от най-значимите творби на писателя, шестият му роман „Престъпление и наказание“ е публикуван през 1866 г. и има толкова голям успех, че някои от съвремениците му твърдели, че през тази година той бил единственият четен роман. Макар да имало и негативни отзиви за творбата от нихилистите, тъй като вероятно мнозина от тях са се отъждествявали с главния герой Разколников, който извършва убийство само за да докаже „правотата“ на идеите си.

Стенографката Анна Сниткина, която по-късно става втората му жена, му помага да напише „Играч на рулетка“, следват „Идиот“ (история за мястото на състраданието и добродушието сред жестокостта и бездушието на хората), Бесове (перифразиране на Откровението на Йоан).

Последният му роман „Братя Карамазови“ е публикуван през 1880 г. Тази колосална творба от 12 книги е философски разказ за сблъсъка между религия и атеизъм, грях и невинност. Четири месеца след издаването на романа авторът умира от белодробни кръвоизливи на 9 февруари (или 28 януари по стар стил) 1881 г.

За значимостта на творбите на Достоевски за световната литература говорят фактите, че през 1879 г. става председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, след това става член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство, където членуват и В. Юго, Паул фон Хайзе, И. Тургенев, Алфред Тенисън, Лев Толстой и др.

За талантливия автор Ницше твърди в „Залезът на боговете“: „той е единствения психолог, от когото нещо съм научил,“ а по думите на Кнут Хамсун: „никой не е анализирал пълната човешка структура така, както Достоевски.“