Spisanie.to

Един мъж – книга, която не e за хора със слаби сърца

Произведението, написано през 1979 г., е дело на Ориана Фалачи. Тя е италиански журналист и писател. През творческия си път си служи с полемиката. Създава текстове, които са завладяващи и актуални и днес.

Това е книга, която определено след като се прочете, има вероятност да се сънуват кошмари. След думите в нея може да се ядосаш, да плачеш, да се страхуваш, да се смееш, да се усмихваш, да се натъжиш, но в никакъв случай не трябва да спираш да я четеш.

Самата Фалачи е много крайна и не всеки може да прочете книгите й до край. Тя е добър провокатор, успява да предизвика възхищение и в същото време да подразни читателите си.

Интересен, динамичен и много увлекателен роман. Докато четеш, има моменти, в които настръхваш от ужасяващи издевателства, описани много подробно. Понякога ти се иска да затвориш книгата и никога повече да не я отвориш, но любопитството надделява и продължаваш да четеш със затаен дъх. Стоиш нащрек, готов за поредна изненада.

Краят на историята е в началото, но истинското начало започва в края

Това не е просто една история за един мъж, който не е съгласен със случващото се в страната му, който се опитва да покаже на народа какво става пред очите им, не е история за един обикновен терорист. Това е разказ за живота на един непримирим борец, обичащ родината си, осъждащ лъжата и непрестанно търсещ свободата. Това е роман, посветен на гръцкия революционер Алекос Панагулис (голямата любов на Ориана Фалачи), който се противопоставя на т. нар. режим на полковниците при Пападопулос. Той е неудобна фигура за управляващите и загива при съмнителни обстоятелства.

„Но най-нещастният период от всички е младостта. Защото именно през младостта започваш да проумяваш нещата и забелязваш, че хората не струват нищо. Хората не ги интересува нито истината, нито свободата, нито справедливостта. Тези неща създават неудобство, а хората се чувстват комфортно в лъжата, робството и несправедливостта. Въргалят се в тях като прасета.“

Много е интересен начинът, по който авторът разказва тази история. Развива я така, сякаш през цялото време гледа своя герой от някое ъгълче. Изживява собствената му история. Всъщност тя самата е героиня в нея.

Няколко пъти в романа си Фалачи сравнява Алекос с Дон Кихот, а неговата покорна спътница със Санчо Панса. Това е разказ не само за един мъж, а и за една жена, която е готова на всичко за своя Дон Кихот, въпреки огорченията, разочарованията и обидите.

„Ти беше добра спътница“ – това казва Алекос Панагулис на Фалачи, когато се виждат за последно.

Ориана Фалачи пише книга не само за голямата й любов, а и за детето, което е плод на тази любов. Книгата се казва „Писмо до едно неродено дете“.

Както всеки герой, така и Алекос Панагулис не получава подкрепа, никакво признание за жертвите, които е направил. Една от най-големите му болки не са потрошените му кости, а замръзналите сърца на хората, които не желаят да видят какво се случва в собствената им родина. Болно му е, че гръцкото знаме се развява от хора без чест и достойнство, носещи дребни души. Въпреки че смъртта му е нелепа, той желае да умре, защото е нужно да се пролее кръв, дори само на един човек, за да се събуди народът.

Рафие Шерифова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :