Елена Вълчева
На път сме да ви въведем в невероятния свят на думите и тяхната магия, думите, способни да намерят убежище на минотавъра във всеки един от вас, думите, които нямат тегло, но стоварят ли се върху вас, оставят непоправими щети. Именно Георги Господинов борави с това оръжие, но не с цел да рани, а с намерение да покаже, че и ранен, човек продължава да живее пълноценно.
„За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата – само тези три безтегловни кита ме интересуват.“
– „Физика на тъгата“
Кой е Георги Господинов?
Георги Господинов Георгиев, известен като Георги Господинов, е български писател. Причисляван е към постмодернизма. Биографията му е наситена с множество призове, сред които и Годишната награда „Икар“ за най-добър български драматургичен текст (2004) за пиесата „D.J.“, а романът му „Физика на тъгата“ печели наградата „Български роман на годината“. Творбите му биват преведени на различни езици из целия свят и будят възхита в чуждестранните му почитатели.
Господинов е редактор в „Литературен вестник“, седмичен колумнист на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. През 2012 г. Общинският съвет на Ямбол, родният му град, го удостоява със званието почетен гражданин на Ямбол заради „значителния му принос в културния и духовен живот на общината, както и развитието на съвременната българска литература“.
Поезия
ИСКАШ ЛИ ДА СТАНЕШ МИСЪЛ…
Искаш ли да станеш мисъл –
питах камъка.
Аз съм камък – каза камъкът
и потъна в себе си.
Искаш ли да станеш смисъл –
питах камъка.
Аз съм смисъл – каза камъкът
и потъна в себе си.
Искаш ли да станеш дума –
пита камъкът.
Аз съм дума – казах каменно
и потънах в него…
из „Лапидариум“ (1992)
Още за първата си стихосбирка, „Лапидариум“ (1992), Георги Господинов е отличен с Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1993). Стихосбирката е преведена през 2009 на чешки.
Следват „Черешата на един народ“ (Награда за книга на годината на Сдружение на български писатели, 1996), претърпяла три издания и през 2003 година „Писма до Гаустин“.
В „Балади и разпади“ (2007) са включени предишните три стихосбирки плюс нови стихотворения в цикъла „Неделите на света“.
Том с избрана поезия от Георги Господинов излиза на немски под заглавие „Kleines morgendliches Verbrechen“ (Droschl, 2010). Книгата получава възторжени рецензии в най-големите немски вестници NZZ,FAZ, Die Welt, SZ и др.
Негови стихотворения са включени в редица международни антологии, сред които е „New European Poets“ (Graywolf Press, USA, 2008). Преводи на негови стихове на различни езици, включително на арабски, могат да се прочетат в немския сайт за поезия lyrikline.org.
Физика на тъгата
„Лабиринтът е нечие вкаменено колебание. Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от „изходи“ обърква.“
Вторият роман на Георги Господинов „Физика на тъгата“ (Жанет – 45, 2011) с излизането си оглавява класациите за най-продавани книги в България.
„Физика на тъгата“ е хроника на човешката тъга. Това е роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за живота и множеството му жилки, за изгубването и за намирането, за болката в „нищото“. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории, предмети и спомени в капсула, която да бъде наследство на този, който идва – дали ти, читателю, или просто една жужаща муха.
Безспорно най-силният момент в романа е метафората на минотавъра, на човека – минотавър. Изоставени, неразбрани, дали всички ние не сме минотаври в лабиринта на масовите медии, институции и обществото?
„Физика на тъгата“ увлича, трепти, стопля, т.е предизвиква силно кинетично раздвижване на частиците прах, от които сме направени. Роман, който се обръща и те поглежда в лицето. И разбираш, че те е прочел.
Прочетете го.
-Юлия Роне, АЗ ЧЕТА
Това е Георги Господинов – писател или пътеводител из дебрите на мъката,източник на светлината, която показва пътя до изхода от Лабиринта или просто беглец от масовката.
Подгответе капсулата си за този, който идва!
Нишката на Ариадна свършва….
….тук.
Вили Маринкова
Христина Маджарова
Анелия Атанасова
Магдалена Цанева
Инна Ангелова
Виктор Панайотов
Деница Банчева
Цветилена Симеонова
Антон Асенов
Иван Стойков
Вероника Мартинова
Тоя кой го определи за писател? А за поет е направо пръст и кал.
Уви, първото нещо, с което се сблъскваме и този път, както и в други текстове на Г.Г., е липсата на м о ж е н е т о в романа като най-сложен литературен жанр: фабула, сюжетни линии и извеждането им, по-голям или по-малък брой действащи лица в някакво развитие. Това, което Бойко Пенчев нарича „масивна архитектура“ (в. „Капитал“, 5 януари 2012 г.), е откровено лошо сглобен пъзел, напомнящ лабиринта на Минотавъра, от който няма излизане-развръзка. Но не е имало и завръзка, а ако я има, тя е набързо пришита (бел.авт.).
За да оправдае липсата на техника, а това се учи, но с много труд, Г.Г. е наслагал на стр.8 и 9 сентенциите: „Читателят е свободен да приеме тази книга като роман“ (Ъ. Хемингуей) и „Чистите жанрове не ме интересуват много. Романът не е ариец.“ (Гаустин. Роман и нищо).
Без да е расист, читателят не търси сурогати. Ако искаш да те наричат романист, напиши роман!
С извинение за военната терминология, ще подчертая касетъчното, напомнящо касетъчните бомби (знаем кой и къде ги е използвал) повествование. За него Г.Г. се сеща рядко. И понякога е доста объркан от смяната на 1-во с 3-то лице, от ролята си на купувач и продавач на истории, често пъти нямащи нищо общо с цялото. Съчувствам му, че е затруднен да събере и подреди пъзела, да доведе нещата, които е започнал, докрай. При него е пълно с коридори, стаи, отклонения, тефтери със списъци, места за спиране. Той дълго злоупотребява с подправките, като смесва несъвместими неща, препъва се в себе си и своята емпатия, както баща му веднъж се препъва в прахосмукачката „Ракета“, съветско производство, разбира се. Идва моментът, в който се вижда, че изпуска юздите и колесницата му почва да дрънчи по нервите. Тогава й пуска края.