За мишките и хората от Джон Стайнбек

„ … Но при нас е друго! – намеси се Лени. – А защо? Защото…защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе – ето защо… „

Преди време мой приятел сравни Джон Стайнбек с Иван Вазов. „Каквото Вазов е дал на българската литература, начинът, по който е отразил в книгите си нашата народопсихология, го е направил и Стайнбек за американците.“ – каза той. И наистина, Стайнбек е един от най-четените автори по света, а произведенията му отразяват живота, мечтите и проблемите на обикновения американец, роден и живял през първата половина на XX в. Творчеството му продължава да бъде актуално и днес, а едно от най-емблематичните му произведения, за което авторът получава награда „Пулицър“, е повестта „За мишките и хората“.

Самота, приятелство и мечти, мечти, мечти…

Историята ни пренася във времето на Голямата депресия, в земя, изпъстрена с емигранти, с културни и етнически различия – щата Калифорния. Главните герои – Джордж Милтън и Лени Смол, на пръв поглед са съвсем обикновени мъже. Те са работници, скиталци, неумеещи да се задържат на една работа за дълго време – такава е и по-голямата част от американците през 1937 г. Необичайна обаче е тяхната дружба – Джордж е нисичък, леко сприхав, но проницателен млад мъж, а Лени – висок като исполин, с нечовешка сила, но с ум като на малко дете. Двамата винаги вървят заедно – едно трогателно приятелство, плод на самотата.

В годините на Голямата депресия, тя е неизменен спътник на хората. Лени и Джордж откриват нейната сянка и в плантацията, в която отиват като работници. Тук всички са денонощно заедно, но въпреки това са дяволски самотни – от стария Канди, чийто най-скъп другар е немощното му куче, през коняря Крукс, който е вечно изолиран, защото е чернокож, до господарската съпруга – жената на Кърли, която търси обич и внимание, като безсрамно флиртува с работниците.

Единственото, което крепи двамата приятели, е мечтата им за по-добър живот. Това е и основната тема на книгата – мечтата като цел, като начин за оцеляване. Лени и Джордж дават смисъл на живота си – работят, за да съберат пари за собствен дом. Почти всяка вечер, покрай детския ентусиазъм на Лени, Джордж също дава воля на въображението си – как ще закупят къща, как ще я обзаведат, как сами ще са си господари… Единствената мечта на Лени пък е свързана с отглеждането на зайци – младият мъж мечтае да ги храни сам и по цял ден да гали меката им козина.

Внезапно това, което доскоро им се е струвало като далечен блян, става примамливо реално – старият Канди решава да се присъедини към надеждата им за нов дом и обещава по-голямата част от сумата за закупуването му! Но дали силата на Лени и неспособността му да я контролира няма да му изиграе лоша шега? И до къде ще отведе двамата герои силното им приятелство и привързаност?

Интересни факти за книгата:

– Първоначалното заглавие на повестта е „Нещо, което се случи“. Стайнбек решава да го промени, след като прочита поемата „На една мишка“ на Робърт Бърнс.

– Авторът пише „За мишките и хората“ и „Гроздовете на гнева“ в днешното Монте Серено, Калифорния. Смята се, че първоначалните му записки са унищожени от кучето му, Макс.

– Самият Стайнбек е бил скитник в продължение на няколко години. Изкарвал е прехраната си с дребна работа по различни господарски ферми.

– Героят Лени Смол всъщност е вдъхновен от човек със същото име. В интервю пред Ню Йорк Таймс през 1937 г. Стайнбек споделя: „Лени беше действителна личност. Работех с него за няколко седмици. Не уби момиче, а един фермерски надзирател. Превъртя, след като шефът уволни най-добрия му приятел. Забиваше право в стомаха му една вила за сено отново и отново. Успяхме да го спрем, чак когато бе твърде късно.“

– Макар че в момента се изучава в много училища, „За мишките и хората“ е една от най-цензурираните книги в света. Тя е била многократно забранявана.

– Името на повестта носи и американска метълрок група.