Всичко започва през 1983 година „в едно далечно и маловажно съчетание от измерения, обречено на неподвижност [и] кълбящи се звездни мъгли”. Това е годината, в която един нов свят се ражда – свят, в който живеят магьосници, вещици и орангутани. Ражда се свят, крепящ се на гърба на великата костенурка А’Туин. Това е един свят, осмян и хиперболизиран по начин, присъщ само на белобрадия англичанин с черна шапка и очила – Тери Пратчет.
„Посестрими в занаята”
Кой е Тери Пратчет?
Тери Пратчет, накратко от Терънс Дейвид Джон Пратчет, е роден през 1948 г. в Бийкърсфилд, Великобритания. Страстта към писането си той проявява още в ранна юношеска възраст и за първи път негова история е публикувана, едва когато той е на тринадесет години. Напуска училище и започва работа в местния вестник „The Bucks Free Press”. Работата му като журналист го среща с Колин Смит. Запознаството започва с издаване на първия роман на Пратчет „Килимените хора” и прераства в разкриване на цял един нов свят, принадлежащ на Диска.
Тери Пратчет посвещава живота си на фентъзи жанра и на поредицата „Света на Диска”, издавайки средно по две книги на година. Кариерата му е отличена с много престижни награди. През 1989 г. романът „Пирамиди” е отличен с британската награда за фентъзи. През 1996 г. е обявен за най-продавания автор във Великобритания, а през 1998 г. е удостоен с рицарско звание заради приноса му към литературата. От всички награди, които е печелил, Пратчет е най-горд с медала Карнеги, с който е удостоен през 2001 г. за детския роман „Морис и неговите образовани гризачи”.
През 2007 г. сър Тери Пратчет обявява публично, че страда от ранен стадий на болестта Алцхаймер. Въпреки напредващата му болест, той не спира да пише до последно и успява да издаде и четиридесетия роман от Света на диска. На 12 март 2015 г. сър Тери Пратчет умира, оставяйки зад себе си един магичен свят, изграден от 40 романа, продадени над 80 милиона пъти на над 30 езика.
Светът на Диска
„Дядо Прас”
Светът на диска е един феномен, в който оживяват всякакви абсурдни герои, а физичните закони се различават от познатите на човека: светлината се движи бавно, дъгата има осем цвята, земята е плоска, а магията – съвсем реална.
Чрез поредицата сър Тери Пратчет успява да се присмее не само на клишетата, върлуващи във фентъзи литературата, но и на тези в реалния ни свят. В книгите му срещаме проваления магьосник Ринсуид; Смърт, който е герой от мъжки род; клана на вещиците, който се състои от възрастни баби, които си лепят циреи, слагат си изкуствени дълги и грозни носове и носят черни шапки, само за да всяват респект у народа. В Анкх-Морпорк, най-големият град от Света, срещаме и хитрия черен котарак Морис, който е в таен съюз с гризачите. Ставаме свидетели даже на издигането на кралския шут в крал. Всички тези герои са придружени от много тънък хумор и много истини, които се нуждаят от лек философски поглед, за да бъдат прозрени.
За приятелството
Нийл Геймън
Нийл Геймън е нещо повече от приятел на Тери Пратчет. Той е негов съмишленик, прозрял яростта на белобрадия старец, която движи Светът на диска.
Посветил живота си на фентъзи жанра, Нийл Геймън е английски автор на известните романи Коралайн, Американски богове и Скандинавска митология. Приятелството му с Пратчет намира отзвук в съвместния им роман „Добри поличби”.
Геймън твърди, че познава един друг Тери Пратчет, който няма нищо общо с веселия стар елф, за когото всички го смятат. Поради тази причина Нийл пише и „Клавиатурна грешка” – неиздаван досега сборник с есета и разкази на Тери Пратчет, които никога досега не са виждали бял свят.
За верните фенове на Тери Пратчет
Верните фенове на Света на диска имат шанса да се потопят в неразказвани досега истории, свързани с писателската кариера на Пратчет: за книжарниците, драконите, писмата от феновете, сандвичите, първата работа, тамяна, роботите християни, болестта на Алцхаймер, кампаниите, противоречията и правото на достоен край. Всеки, дръзнал да отвори книгата, ще може да се гмурне в реалния свят, крепящ се на плещите на А’Туин. А дали ще можем да повярваме в този свят? Разбира се! Все пак белобрадия старец ни научи на поне едно: на човек му трябват малки лъжи, като например да повярва, че Слънцето няма да изгрее, ако Дядо Прас умре, за да може на другия ден да повярва в малко по-големи лъжи: в справедливостта, в милосърдието, в дълга.
Източници:
- Геймън, Н., Пратчет, Т., „Добри поличби”, изд. Прозорец, София, 416 стр.HotNews.bg, 23.05.2019 г., „Мемоарите на Тери Пратчет с предговор от Нийл Геймън”, достъпно на: http://hotnews.bg/n/memoarite-na-teri-pratchet-s-predgovor-ot-nijl-gejmun.135218.html, последно посетено на: 16.06.2019 г.
- Димитрова, Н., 07.05.2019 г., „Нийл Геймън с предговор към мемоарите на Тери Пратчет”, достъпно на: http://bulevard.bg/news/niyl-geyman-s-predgovor-kam-memoarite-na-teri-pratchet-17899.html, последно посетено наЛ 17.06.2019 г.
- Пратчет, Т., „Дядо Прас”, изд. Вузев, София, 346 стр.
- Пратчет, Т., „Еманципирана магия”, изд.Вузев, София, 274 стр.
- Пратчет, Т. „Килимените хора”, изд. Прозорец, София, 160 стр.
- Пратчет, Т., „Морис и неговите образовани гризачи”, изд. Вузев, София, 274 стр.
- Пратчет, Т., „Пирамиди”, изд. Вузев, София, 384 стр.
- Пратчет, Т., „Посестрими в занаята”, изд. Вузев, София, 380 стр.
- Пратчет, Т., „Цветът на магията”, изд. Вузев, София, 298 стр.
- https://www.terrypratchettbooks.com/sir-terry/
добави коментар