Spisanie.to

Иван Тургенев – кратка биография и творчество

Световноизвестният руски писател Иван Сергеевич Тургенев (28. октомври 1818 г. – 22. август 1883 г.) е считан за първият голям романист в руската литература. Сравняван с други колоси на руското слово като Пушкин и Гогол, в творчеството му се преплитат жестокостта на суровата действителност и красотата на човешката душевност, невероятните картинна образност и новаторски похвати на изказа.

Въпреки че произхожда от заможно дворянско семейство, живяло в типичните за тяхната класа охолство и разкош, писателят имал нерадостно детство. Роденият в гр. Орел Иван С. Тургенев тръпнел от ужас пред властната си и жестока майка, която наказвала децата си при най-малкото провинение в семейното имение Спаское-Лутовино.

Ужасното и отношение към крепостните селяни оставило дълбоки следи в чувствителната душа на бъдещия писател. Тези мъчителни спомени от детството намерили отражение в някои от бъдещите му творби, образът на старата помешчица в разказа Муму едва ли се е отличавал много от характера на богатата, но безмилостна майка на автора. Все пак зад надменността и жестокостта на собственичката на Спаское-Лутовино се криела и голяма любов към литературата, изкуството и науката – може би една от главните причини за яркия талант на писателя.

Родът на руския романист по бащина линия произхождал от древния род Тургеневи, с родоначалник татарския княз Турген, който служил при бащата на Иван Грозни, великият княз Василий III. Бащата на писателя притежавал забележителна външна красота, умение за правилно поведение в обществото, способността да се влюбва истински, качества проявяващи се и в талантливия му наследник. За образът на героя от „Първа любов“, една от най-любимите творби на самия Иван Тургенев, авторът е използвал за прототип именно своя баща.

През 1822 г. семейството на писателя предприема голямо пътешествие из Германия, Швейцария и Франция, през 1827 се връща в Москва. През 1833 г. младият Тургенев започва следването си в Московския, а по-късно продължава да учи в Петербургския университет. По същото време в Московския университет учат и Белински, Огарьов, Лермонтов, Станкевич и др. от най-големите умове на епохата в Русия. Този факт със сигурност е оказал голямо влияние на развитието на младия писател. Младият автор публикува първото си стихотворение „Вечер“ в сп. „Съвременник“ на Некрасов.

През по-голямата част от годините му на творчество Иван Тургенев е живял в Западна Европа, което не му е попречило да обича и да милее за родината и многобройните и проблеми. Там писателят се сближил и поддържал близки отношения с личности като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан. Огромно въздействие върху писателя е оставила и известната и изключително талантлива френска певица от испански произход Полин Виардо. За нея Иван Тургенев пише цяла поредица от стихотворения, а певицата написала музика за тях, след което те били събрани и публикувани в свитък с ноти (1864 – 1874 г).

По стихове на талантливия поет и писател са писали музика и композитори като А. Рубинщайн („Есен“, „Пролетна вечер“), Н. Соколов, Г. Катуар. В операта „Клара Милич“ от 1907 г, А. Касталски е използвал стихотворенията „Пролетна вечер“, „Преди лов“, „Отрова от горчивата сълза“. В периода 1838 – 1839 г. Иван Тургенев се премества в Германия и Италия, през януари 1843 г. постъпва на служба в Министерството на вътрешните работи. Подава си оставката в 1845 г. и живее отново в Германия и Франция, от 1858 г. – в Европа и Русия. Майсторът на руското слово умира на 22 август 1883 г. в Бужнзал, близо до Париж и до имението на певицата Полин Виардо. Голяма част от неговия архив остава у нея и по-късно у нейните наследници.

Хуманността на големия руски писател е намерила израз във всяка част от огромното му творчество. В произведенията му се открояват интелигентността и човечността на много от героите, като например в сборника разкази „Записки на ловеца“ (1847 – 1852 г.), социално-психологическите романи „Рудин“ (1856 г), „Дворянско гнездо“ (1859 г), „В навечерието“ (1860 г), „Бащи и деца“ (1862 г). Следват „Дим“ (1867 г), повестите „Затишие“ (1854 г), „Яков Пасинков“ (1855 г), „Преписка“, „Фауст“ (1856 г), „Ася“ (1858 г), „Първа любов“ (1860 г), „Пролетни води“ (1872 г), философските „Стихотворения в проза“ (1882 г) и т. н.

Романът му „В навечерието“ (макар и неодобряван от сънародниците му заради избора на главен герой българин) завинаги ще остане в паметта на българския народ като признание за несломимия дух на народа ни през тежките години на турското робство. Драмите на талантливия писател, като „Закуска у предводителя“, поставена на сцената през 1849 г, но печатана през 1855 г., „Ерген“ от 1849 г, „Месец на село“ от 1850 г. и „Храненик“ от 1848 г се считат за нова интелектуална традиция в руската драматургия, предхождаща тази на Чехов. През 1879 г. писателят става почетен доктор на Оксфордския университет. Пише и мемоарни творби „Литературни и житейски спомени“ (1869 – 1880 г).

Иван Стойков

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :