Spisanie.to

Идеалът за идеалното – „Ние“ на Евгений Замятин

Мислите си, че идеални хора не съществуват, че всеки е изтъкан от положителни и отрицателни качества, че не може постоянно да сте щастливи и усмихнати?Тогава прочетете романа „Ние“ на Замятин. Там ще откриете идеалните хора, които, както винаги, с усмивка на лице вършат отредената им работа и са щастливи, защото всяка минутка от ежедневието им е предназначена за нещо. Щастливи са, защото за тях няма свобода – ако „познаят“ свободата, те ще се чудят как да се разполагат с нея.

Евгений Замятин ни предлага едно фантастично пътешествие в далечното бъдеще, където всичко е кристално и прозрачно, дори и стените. Свят под стъклен похлупак, където храната е нефтена, предвижването става с авиолети, а съществата в него са само част от целенасоченодвижещия се поток. Тук единицата се смята за нула, за нищожна подробност, а за безкрайността е изчислено, че не съществува.

Хората не са индивидуални личности, а са само част от цялото, от великата Идеална държава. Там те са обезличени – нямат имена, но пък им се полага номер (буква и цифри, дадени им от държавата) на златна верижка, който изпъква върху сивите им юнифи. Те са щастливи, най-вече защото вярват, че това е най-добрият възможен начин на живот. Живеят под стъклен похлупак и всички в битието им е прозрачно, стъклено, ясно, просто. Те не са важни, важен е техният труд за благото на великата и единствена Държава и това на върховния Благодетел.

Всяка минута от деня им е разпределена за нещо, имат само по два свободни часа на ден за разходки, но въпреки това се чувстват прекрасно. За тях има определени часове, в които трябва да станат, да отидат на работа, да ядат, да се върнат от работа, да си легнат, да спят, дори имат определени дни и часове за секс – той се осъществява срещу розов талон с определен от държавата партньор. Само тогава им се позволява да спуснат щорите и да се усамотят. Няма място за чувства, страст, емоции, фантазия – всичко това е болест. Нормалното състояние на тези хора е фалшивата усмивка, с която те посрещат всеки ден. Дори деца не им се полагат – те са задача на държавата.

И всичко това е така прекрасно за Д-503, който, като всички останали, живее с усмивка на лицето и вярва в единството и силата на Всеобщата държава, докато в живота му не се появява бунтарката И-330. Тя му показва необятните хоризонти на света, страстта, лудата любов, неспирните копнежи, правото на избор на всеки човек как да живее. Показва му колко е важен индивидът и как неговите желания могат да го накарат да пристъпи своите принципи.

Оказва се, че освен светът под стъкления похлупак, съществува и друг свят – доста по-необуздан и необятен. И Д-503 разбира, че има и много по-важни неща от това да не се отклоняваш от графика си.

За автора:

Евгений Замятин е руски писател, критик и публицист. Роден е през 1884 година в Лебедян (Русия), там учи, а след това със златен медал завършва гимназия във Воронеж. С интерес се записва да учи в Корабостроителния факултет на Санкт-Петербургския политехнически институт. Умен и способен, Замятин се занимава с литература  и с политика (заради което многократно е преместван или арестуван), а също и със строителство и проектантство. Дори той е сред групата учени-проектанти, които разработват и строят руския ледоразбивач „Святой Александр Невский“, който по-късно е наречен „Ленин“. Произведението на живота си (романът „Ние“), авторът написва през 20-те години, но в Русия то е публикувано чак през 1988 година. Написването на творбата е повлияно от утопията на идеолозите на Пролеткулта Александър Богданов и Алексей Гастев. Романът на Замятин става образец за целия жанр на антиутопията и дори повлиява на повечето романи, които са писани по-късно.

Бързо след написването на най-значимото си произведение, Замятин напуска Русия, но до края на житейския си път тъгува за нея. Умира през 1937 г. в Париж.

Вили Маринкова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :