Spisanie.to

Исторически романи, вдъхновени от успелите жени управленци

На първо място: защо книгите с историческа тематика заслужават нашето внимание? Най-вече защото възпитават. Не само за събитията, случили се в далечното и не чак толкова далечното минало. Не само за историята и съдбата на други, различни от нас държави и народи. Не толкова заради битките, кръвопролитията и надценената войнствена слава. Най-важните качества, на които могат да ни научат историческите книги, са все качества, които в голяма степен могат да ни послужат и в днешния мирен живот. Как да водим успешно преговори и да сключваме качествени сделки. Как да оцеляваме в свят на несигурност и алчност, където всеки човек е вещ, която би могла да бъде разменена, купена и продадена. Как да отстояваме себе си и достойнствата си. Как да израстваме в йерархията и как да се задържим във висините. На кого можем и трябва да се доверяваме и от кого да се пазим. Можем много да научим за стойността на личния живот и за бремето на семейството, когато то е насилствено създадено. За волята, свободата и избора.

На второ място: защо книгите, посветени на жените в историята? Защото да бъдеш силна и успяваща жена, равна и по-висша от мъжете тогава, е не просто велико постижение, а геройство, достойно за уважение и възхищение.

„Мъже – с това се казва всичко. Че подценяват женският ум е известно, защото твърде често изслушваме присъдата им. Затуй пък на тях е неизвестно, че им заплащаме със същата монета, нали по правило премълчаваме своето мнение – кой мъж заслужава да чуе истината? Тъй и тъй няма да й повярва, щом тя не го ласкае.“

(Вера Мутафчиева – „Аз, Анна Комнина“)

Да бъдеш силна жена в един силен и непоклатим мъжки свят е повече от постижение. Донякъде дори проклятие. Защото когато си в състояние да осъзнаеш своята значимост, но нямаш необходимите ресурси, за да се възползваш от нея, предпочиташ да влезеш в битка с мъжкия свят, за да си извоюваш позиции, отколкото да тлееш бавно пред огнището. Дори загубата би била по-приемлива, в сравнение с посредствения живот.

Книгата на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ е доказателство за силата и таланта на жена, родена и отгледана в мъжки свят. Анна, макар и дъщеря на византийски император, е пионка в неспирната държавно-политическа игра. Изключително талантлива и проницателна жена, далеч по-духовно извисена от своя съпруг, тя без колебание се намесва във вземането на стратегическите решения, засягащи случващото се около нея. Нейното име е останало в историята благодарение на писателските й умения. Последната страница на романа завършва с думите й: „Да, но бях пък царска дъщеря. И написах произведение.“ Книгата ни учи на това как една жена се опитва да преодолее своите женски слабости, за да оцелява сред мъжката глутница и да бъде уважавана от тях.

Няколко цитати от „Аз, Анна Комнина“:

„Мъжът често жертва страстта, за да се издигне в собствените си очи.“

„Плач загубено не връща.“

„По-достойно е да не забелязваш обидата, отколкото да хленчиш и натякваш.“

„Не допускай никога да те жалят, ако си истинска жена.“

Внимание заслужават романите на Фелипа Грегъри, посветени на Династията на Тюдорите. Книгата „Вярната принцеса“ разказва историята на кралица Катерина Арагонска. Жена, омъжена в чужда и негостоприемна страна за крал, който скоро умира. Останала сама, тя е принудена да вземе изключително трудни решения, за да запази кралската корона, която си е извоювала. След като сключва брак с по-малкия брат на Артур, Хенри VIII, тя остава кралица на Англия. Не е трудно да се предположи в какъв ад е живяла Катерина, познавайки добре нрава на крал Хенри  VIII – известен в историята не толкова със своите управленски качества и завоювани територии, колкото с многото си разводи и изпратени на гилотината бивши съпруги.

Катерина е принудена да понася постоянни унижения, породени от изневерите на Хенри и незаконнородените му деца, докато тя се опитва да зачене наследник на трона. Това се оказва ужасно трудна задача, защото децата й или са мъртвородени, или умират в ранните си детски години. Това проклятие изпраща кралицата в манастир и нейното място е заменено от Ан Болейн.

„Другата Болейн“ също е роман на Фелипа Грегъри и продължава злочестата история на Хенри VIII. Ан е амбициозна, красива, уверена в себе си жена, която иска трона на Англия и е готова да продаде душата си на дявола, за да се добере до него. „Хората не се женят за крале, за да бъдат щастливи“ – смята тя и успява да се омъжи за крал. Но това начинание и успех й костват главата. Важно е да се знае, че когато поемаш толкова висок риск и обричаш на нещастие хората, които ти пречат по пътя към върха, цената на твоя успех ще бъде главоломна и няма да си в състояние да я заплатиш.

Това се случва с Ан. Заради нея кралят се развежда със съпругата си, нещо недопустимо за онова време и за кралските особи. Разделя Англия. Променя вярата, като се отделя от католическата църква и създава нова – протестантска, за да получи развод. Борбата на Ан е вдъхновяваща. Силната воля, решимостта, непоклатимостта, но на нея и липсват границите, онези вътрешни човешки ограничения, които ти казват, че невинаги всичко е на всяка цена. Тя престъпва тези граници и губи главата си на гилотината.

Няколко цитати от „Другата Болейн“:

„Стига да поискам нещо, то става мое.“ – думи, които са израз на огромна самонадеяност.

„Всяка жена може да привлече един мъж. Номерът е да го задържиш.“ – същото е като при завземането на нови територии. Понякога лесно един управленец успява да завземе земи, градове и богатства, но истинското изкуство и талант се коренят в умението да успее да ги задържи и да ги управлява.

Романът на Хавиер Оливарес „Изабел“ също заслужава вниманието ни. Изабел е жена, изпреварила своето време. Жена, която отказва да играе ролята на безгласна разменна монета. Тя отказва да бъде венчана по политически причини. Не иска да подчини живота си на мнима дипломация и безвластие – единственото, което предлага ограничението на женския пол. Жена, която само на двадесет години и след много дълга борба и премеждия, успява да стане кралица.

Няколко цитати от „Изабел“:

„Лошите разговори покваряват добрите обноски“.

„Предаността не струва много, когато в действие влязат злите езици и интригите“.

„Един мъж трябва да плаче за онова, което обича. Ако не плаче, или не е мъж, или не обича. Не знам кое от двете е по-лошо“.

„Предпочитам да остана в историята като страхливец, отколкото като безумец“.

Стефани Евгениева

добави коментар