Историята на Мадам Бовари

Ако сте ценители на класическите романи, то в графата за задължителен прочит определено трябва да прибавите и „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер. Авторът работи около пет години върху творбата, която му отрежда заслужено място в западноевропейската литература. С излизането си през 1856 г. , „Мадам Бовари“ (Madame Bovary) отразява бунта на автора срещу буржоазията и нейната глупост.

Заради историята на госпожа Бовари, Флобер е изправен пред френския съд с обвинение, че нарушава морала на обществото, а през 1864 г. църквата анатемосва романа. Друга любопитна подробност, която ще отбележим, е, че прототипът на главната героиня е била 26-годишната Делфин Деламар, съпруга на лекар от малко градче Ри. Скандалите, съпътстващи излизането на творбата, в никакъв случай не са били пречка за популяризирането й. Доказателство за това е, че книгата е любима на няколко поколения читатели.

Запознайте се с историята на Ема Бовари

Всичко започва в град Руан, Северна Франция. Амбициозната майка на Шарл Бовари го изпраща да учи медицина и против волята му го бракосъчетава с по-възрастна от него жена. Шарл, когото Ема по-късно ще нарече човек без амбиции, но с добро сърце, няма смелостта да се противопостави на майка си. Нелеп инцидент го изпраща да прегледа пациент в малко селце в близост до Руан и там за първи път среща Ема. Младата девойка, отраснала в девическо училище, е отчаяна романтичка, която искрено вярва, че щастливата любов, описана в романите, които чете, определено съществува. Очарована от ухажването на Шарл Бовари, Ема не подозира, че много скоро животът й няма да премине по начина, който си е представяла.

Често сравнявана с героинята на Толстой – Ана Каренина – Ема бързо разбира, че не е удовлетворена от брака с Шарл и търси идеалния любовник. Приликата с Каренина не е случайна – и двете не харесват тесногръдието на обществото и без да се замислят се впускат в любовни авантюри, верни на мечтите и свободолюбивия си характер. При Ема страстта винаги надделява над трезвата гледна точка. Копнееща за емоции, тя е готова да напусне съпруга и дъщеря си Берта, за да избяга с любовника си Родолф. Прелъстена, а по-късно и изоставена, госпожа Бовари се затваря в себе си за кратко. Нейният трагизъм се състои в това, че е в непрестанен конфликт между романтичните мечти, които са в главата й, и реалния живот, в който трябва да е примерна съпруга, майка и светска дама. Точно това състояние на неудовлетвореност в психологията ще се нарече „боваризъм“.

Страстта й към светския живот и авантюрите извън дома отново ще отключат порива й за живот, когато види младия Леон. Спомените как са чели поезия с часове отново я връхлетяват. Увлечението й по него, а също и по парижката мода, и вманиачеността й към скъпите рокли и аксесоари, повличат Ема Бовари към фатален край. Невъзможността от бъдеще с любимия и все по-големите дългове я карат да потърси изход в доза арсеник.

Друга сходна черта между героините на Флобер и Толстой е, че осъзнават грешките пред самите себе си, но се възпротивяват да погледнат в очите общество, което не е на тяхното ниво. В двата романа са застъпени темите за изневерите и самоубийството.

Думите на Лев Толстой, че „всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ са верни и в двата случая. Смъртта на Ема не е край на романа. Съкрушен от прелюбодейството, Шарл намира писмата с Родолф, но въпреки срама и болката, намира сили да прости на невярната си съпруга. Неговият живот без Ема е поредица от падения и Шарл е принуден да остави дъщеря си Берта на грижите на далечни роднини.

Първата екранизация на „Мадам Бовари“ е през 1934 г. , а по-късно има още няколко успешни. Критиката приема на нож романа, защото скандализира френското общество. Прочитайки книгата, Бодлер риторично изказва съмнението си, че Мадам Бовари е жена, имайки предвид волната й натура, лекотата на действията й, а също така и липсата дори на малко количество срам или угризение на съвестта.

Гюстав Флобер изказвал удовлетвореността си към написаното от него, тъй като работил дълго време, за да може да подбере всяка дума и детайл, за да може образът на Мадам Бовари да бъде какъвто го познаваме днес. Авторът Флобер, който се славел с голямото си чувство за хумор, приемал критиките с усмивка и гордо заявявал „Ема, това съм аз!“.