Spisanie.to

Йоан Екзарх – първият български философ

Сред плеядата забележителни книжовници от златния Симеонов век на българската култура заема своето място и Йоан Екзарх. Името на този средновековен български литератор рано влиза в аналите на славистиката. Ако за нейно начало е прието да се смята трудът на Йосиф Дубровски „Кирил и Методий – славянски апостоли“, издаден през 1823 г., то още на следната 1824 г. К. Калайдович публикува своето знаменателно произведения „Йоан Екзарх Български“. Днес, близо 200 г. по-късно, вече е натрупана значителна литература върху делото на значимия български книжовник, но върху личността лежат все още повече предположения, отколкото сигурни факти.

Откъслечни податки сочат, че Йоан Екзарх е бил личност с огромен авторитет. Личности с това име са споменати като светци в Евангелие, руски ръкопис от XII – XIII в. и Евангелие с апостол от XIII в., изгорено през Втората световна война в Белград. Във втория ръкопис е бил запазен откъс от тропар, в който св. Йоан Екзарх е възпят като борец против езичеството и като укрепител на властта на царя.

За близостта на Йоан Екзарх с княжеския двор свидетелства описанието на Симеоновите дворци в преводното компилативно произведение „Шестоднев“, което книжовникът подготвя. Допуска се, че Йоан Екзарх е взел дейно участие в противопоставянето на опита на княз Владимир – Расате (889 – 893) да възобнови езичеството, способствал е за свалянето му от власт и за утвърждаването на новия княз – бъдещия цар Симеон Велики.

Проповедническата дейност, изповедничеството и предаността на Христовата вяра в дни на гонения са способствали да се предприемат стъпки за включването на Йоан Екзарх в лика на светиите на Православието. Тази почит не се е утвърдила в Св. Предание на Църквата, но е запазен споменът за големия книжовен и проповеднически принос на Йоан Екзарх в епохата на приобщаване на българите към Християнството. Наред с това, ликът на българския книжовник се нарежда несъмнено и сред онези труженици, които с облика на целия си живот са допринесли за утвърждаване на Христовата вяра в душите на човеците и които, макар и да не заделя специално място в празничния си календар, Църквата почита с почтителното название „подвижници на благочестието“.

Трябва да се отбележи също, че титлата „екзарх“ не е случайна – това е била висока длъжност, която е обединявала административни, надзорнически и проповеднически функции.

Какъв е собствено книжовният принос на Йоан Екзарх?

На първо място, българският книжовник се включва в литературното оформление на славянски език на празничния календар на Църквата. С голяма доза сигурност към празничните слова, които пише, могат да бъдат причислени: „Слово за Възнесение“, „Похвала за Йоан Богослов“, „Слово за Сретение“, „Слово за Рождество Христово“, „Слово за Преображение“, „Слово за Богоявление“ и „Слово за Пасха“. Съществуват и някои други творби, чието приписване на Йоан Екзарх обаче не е достатъчно сигурно. Но дори и само с изброените произведения се вижда приносът на този книжовник към оформянето на честванията на християнските празници по българските земи.

Забележителен е приносът на Йоан Екзарх като преводач и компилатор на догматическа, богословска и естественонаучна книжнина. Оставеното от него в тази сфера – превода на „Богословие“ от св. Йоан Дамаскин и компилативния „Шестоднев“ – илюстрира интересите у българския елит от разглежданата епоха. При работата си над първото от двете произведения преводачът пише ценен предговор, в който излага методиката, от която се ръководи. В тази част се разкрива преводаческата философия на българските книжовници през X в. и методиката, в чието лоно се е изковавал българския книжовен език.

В това отношение Йоан Екзарх възприема примера на св. Константин-Кирил Философ и дава предимство на смисъла пред дословното предаване на текста. До това се прибягвало в случай, когато съответните думи на старобългарски и гръцки са такива, че допускат двусмислица и отклонение от смисъла на оригинала. Отличителни черти на превода били максимално пълната замяна на гръцките думи със славянски, много дублетни форми и др.

Любопитно е, че Йоан Екзарх не превежда пълния текст на „Богословие“ на Йоан Дамаскин, а едва 48 от 100-те глави на съчинението. Пропуснати са главите, които биха предизвикали объркване и неразбиране сред ненапълно укрепналата във вярата аудитория. Важно е да се отбележи обаче, че този превод поставя началото на преводите на съчиненията на светите Отци на Църквата на славянски. Същевременно трудът може да се интерпретира и като първата философска книга на български език, в която са включени и глави, които дават и естественонаучни познания.

Тази линия бива продължена от второто голямо произведение, което оставя след себе си Йоан Екзарх – съставеният от него „Шестоднев“. За оформянето на своята творба писателят употребява вече създадените преди това „Шестодневи“ на св. Василий Велики и Севериан, епископ Гавалски, също труда на Теодорит Кирски (393 – 457) – „За материята и света“, „История на животните“ от Аристотел (най-вероятно не по пряк път, а посредством съчинението на монаха Мелетий от IX в. – „За природата и човека“), „Извор на знанието“ от св. Йоан Дамаскин, „Диалози“ на Псевдо-Кесарий, „Християнска топография“ от Козма Индикоплевст и съчинението „Физиолог“.

По своя характер, произведението представлява енциклопедия за своето време, която е сред основите в началото на българското естествознание. Забележително е, че Йоан Екзарх води полемика с Аристотел, която няма първообраз в употребените от него съчинения, както и оспорва едно от тълкуванията на ползващия се с голям авторитет св. Василий Велики. Всичко това говори не просто за компилативна работа, но и за нараснало самочувствие, увереност в собствените познания и творческо, подплатено с критичност, отношение.

От казаното, макар и накратко, е видно значението на книжовните занимания на Йоан Екзарх за развитието на българската проповедническо, богословско и научно дело. Най-отчетливото доказателство обаче за мястото на творчеството на българския книжовник е неговото широко разпространение в славянския православен свят. Творбите му са известни в десетки преписи от славянски и особено сръбски и руски ръкописи.

Георги Канев

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :