Spisanie.to

Йордан Йовков

Йордан Стефанов Йовков по стар стил Юрдан Йовков е български писател, роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна, където получава основното си образование, а гимназиалното завършва в София.

След като се дипломира се мести да живее с родителите си в Добруджа. През 1900 г. заживява в с. Долен извор, а след като успешно завършва школата за запасни офицери в Княжево, през 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но неочакваната смърт на баща му попречва на следването му.

Преди да бъде мобилизиран през 1912 г., той се завръща отново в Долен извор и започва работа като учител в няколко добруджански села. По време на Балканската и Междусъюзническата война той участва като командир на рота.

Установявайки се в София, след войните, той става редактор на списание „Народна армия“. Когато то престава да излиза, Йовков започва работа като библиотечен работник и редактор в списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“. Отново мобилизиран през 1915 е командирован в град Ксанти, а година по-късно е изпратен в редакцията на списание „Военни известия“.

Един от най-трудните периоди в живота на Йордан Йовков е след края на Първата световна война. Преминавайки нелегално границата и установяващ се във Варна, непосредствено след окупацията на Добруджа от румънците, той учителства там до 1920 г. След това бива назначен като сътрудник по печата в българската легация в Букурещ, от където през 1927 г. напуска.

Отражение на здравословното му състояние дават прекаленото напрежение и творчески труд през последните 10 години от живота му, когато лекарите откриват тумор в стомаха и жлъчката и апандисит, причина за фаталният край на житейския му път. На 15 октомври 1937 г. Йордан Йовков умира.

Времето, в което Йовков твори предава и специфичната атмосфера на самите му творби. В списанията „Художник“, „Ново време“, „Пробуда“, „Ново общество“ и „Бисери“, както и вестник „ Съзнание“, през 1902-1911г. той публикува своите стихове. Въпреки че започва като социален поет, той преобразува социалния протест в печал, потиснатост, умора. През1910 г. Йовков публикува първата си белетристична творба, „ Овчарова жалба“, в списание „Просвета“.

Годините, прекарани по фронтовете дават силно отражение върху тематиката и персонажите в произведенията му. Именно военните си творби той издава от 1913-1917 г., когато името му присъства в множество вестници и списания. В двата тома “ Разкази“, излезли през 1917-1918 г., се помещават и най-запомнящите се военни творби, отразяващи специфичният му хуманизъм, породен от преживяванията му по време на войните.

Още преди да е свършила самата война за България, Йовков приключва с военната тематика, обобщавайки преживяното в разказа „Последна радост“ и заявява възраждането на интереса си към проблемите свързани с българското село, чрез повестта „Жетварят“. Идейно – естетическият му свят бива окончателно оформен в следствие на началото на процеса, в който той се насочва към прозата и поезията.

Йордан Йовков оставя траен белег в българската литература най-вече след 7 годишното му отсъствие от България, когато създава сборниците, които жанрово се определят като цикълът от разкази „ Ако можеха да говорят“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан, комедията „Милионерът“, сборниците „Женско сърце“ и „Последна радост“, романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“ и „Обикновен човек“. 70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37.

В изграждането си като писател Йордан Йовков преминава през драматични етапи, насочили погледа му от националната към общочовешката проблематика, като по този начин творчеството му излиза от рамките на българската литература и се мери с постиженията на европейската и световната художествена мисъл.

Лусия Джунова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :