Сигурно сте чували за кампанията „Голямото четене“, която има за цел да определи любимите книги на читателите. Идеята идва от английския телевизионен канал BBC, който се опитва да провокира интереса на зрителите си, да популяризира местната литература и не на последно място – да превърне четенето в истинска наслада. В класацията намират място заглавия от епохата на Ренесанса и се стига до автори, които са наши съвременници.
Ще се опитаме да проследим самото „раждане“ на английската литература, ще се фокусираме върху авторите, който днес са си извоювали статут на „класици“, които всеки уважаващ се читател няма как да не знае и да не е чел едно тяхно произведение и може да назове поне още няколко. Ще се опитаме да си отговорим на въпроса „Модерно ли е да се чете класика?“, имайки предвид, че всекидневно сме затрупани от нови заглавия, някои от които също заслужават необходимото внимание.
Няма как да правим преглед на класическия канон и да пропуснем Бащата на английската литература Джефри Чосър. Роден е около 1343 г. в Лондон, а баща му е бил търговец на вино. Фамилията му идва от френската дума chausseur и в буквален превод означава „обущар“. Чосър е представител на Средновековието, бил е силно повлиян от Бокачо и заради това най-известната му творба „Кентърбърийски разкази“ е сравнявана с „Декамерон“. Няма как да пропуснем, че е първият значим поет на Англия и благодарение на него е започнало разпространението на средноанглийския език във време, когато латинския и френския са били доминиращи.
Сборникът му „Кентърбърийски разкази“ и днес е интересно четиво заради историите, разказани с неподправен хумор от търговци, доктори, селяни, съдии. Чосъровите герои се събират в хана на Хари Бейли на път за Кентърбъри. „Под виолетовата нощ“ 30-те протагониста (заедно с автора) е трябвало да разкажат по две истории на отиване и връщане. Заради смъртта на Чосър новелите са 24, а три от тях са незавършени. Съвсем спокойно можем да го наречем новатор на тогавашното време, защото е използвал оригинално поетическо римуване, пародия и анималистика.
И ако Чосър е поставил основите на английската литература, то Уилям Шекспир (1564 – 1616) доразвива започнатото от него, макар и в по-късен период. Каквото и да кажем за творчеството му, състоящо се от 154 сонета и 38 пиеси, ще бъде като капка в морето. Литературното наследство, което е оставил, е преведено на всеки възможен език, а пиесите му са сред най-изпълняваните. Името на драматурга определено е равностойно на класа, но паралелно с това е покрито със загадъчно було.
Повече от 400 столетия литературоведите се занимават с отговора на т. нар. „Шекспиров въпрос“ и това кой е авторът на „Хамлет“ и „Ромео и Жулиета“. Някои от шекспироведите са на мнение, че роденият в Стратфорд Уилям Шекспир не е имал необходимите познания, за да пише пиеси, които са се радвали на успех в Елизабетинския театър. Сред най-разпространените теории, граничещи понякога с безумието, са, че зад името в сянка стоял Едуард де Вер, граф на Оксфорд. Кралските закони били строги и поданици от Двора нямали право да пишат и издават поезия с истинските си имена. Съмнения, че именно граф Оксфордки е великият драматург, се крият и в разшифроването на думата shake (размахвам) и speare (копие). В кралския двор Де Вер е бил известен с добрата си игра на фехтовка.
Друга, също разпространена версия е, че Франсис Бейкън е човекът, който е писал известните пиеси. Съмнението е заради сходните им модели на писане и заради пиесата „Бурята“, която разказва за корабокрушение, преживяно от самия Бейкън. Загадката със сигурност няма да бъде разбулена, но дава възможност за представяне на развинтено въображение и филмови продукции, които още повече засилват интереса към великия драматург.
През 1719 г. излиза първият авантюристичен роман. Чрез книгата „Робинзон Крузо“, авторът Даниел Дефо (1660 – 1731) популяризира жанра. Англичанинът взима идеята от разказа на шотландеца Джон Селкърк, който четири години живее на самотен остров.
В романа авторът представя въображаемо пътуване. След корабокрушението Робинзон е принуден да гради нов свят от старите отломки на предишния. Корабокрушението е повратна точка в Аз-повествованието. Основен е мотивът за пътуването и промяната, която носи, както и усъвършенстването и очовечаването на канибала Петкан, който става верен спътник на Робинзон.
Други популярни творби на Дефо са „Мол Фландърс“ (1722) и „Полковник Джак“ (1723).
добави коментар