Spisanie.to

Класиците на английската литература 3

Пътешествието ни в света на класическата литература стига до 1816 г., когато се ражда Шарлот Бронте – най-голямата от трите сестри, дъщери на духовника Патрик Бронте. От малки закърмени с любов към литературата, Шарлот, Емили и Ан измислят истории за несъществуващи светове. През 1846 г. амбициозните момичета издават сборник със стихове, който няма голям успех – продадени са едва две копия. Любопитно e да се отбележи, че по тяхно време е недопустимо жени да си изкарват прехраната си с писане. Така никой не обръща внимание на Кюрър, Актън и Елис Бел – псевдонимите, който момичетата използват.

Слабата заинтересованост към първата им книга не ги сломява, дори напротив. Сестрите Бронте пишат с енергия и хъс. Почти едновременно завършват първите си романи и заедно ги изпращат в издателство. „Учителят“ на Шарлот не е одобрен. Докато „Брулени хълмове“ на Емили и „Агнес Грей“ на Ан се подготвят за отпечатване, най-голямата сестра пише „Джейн Еър“. Роман, който и днес си съперничи за популярност с „Брулени хълмове“.

Трите сестри, макар и силно сплотени, са коренно различни по характер. Това, което ги обединява, е интелигентността и начетеността. Шарлот била силно емоционална. Като най-голяма, тя е съветник и критик на двете си сестри. Емили (1818 – 1848) била буйна и своенравна, винаги на двете крайности. Силните страсти текат във вените на героите на единствения й роман.

Ан Бронте (1820 – 1849) не отстъпвала по талант, но днес е в сянката на по-големите си сестри. Романът й „Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall, 1848) обръща внимание на алкохолните проблеми и разврата. Шарлот определя книгата като шокираща и непристойна.

„The Observer“ ги поставя до най-продаваните съвременни автори. Отдадени на писането, сестрите Бронте си отиват твърде млади от туберкулоза, която покосява всички членове на тяхното семейство.

На 27.01.1832 г. в Дарсбъри се ражда Чарлз Латуидж Доджсън. По професия е учител по математика, но става известен с псевдонима си Луис Карол и безсмъртната си творба за приключенията на малкото момиченце.

Малцина знаят, че зад забавната история за „Алиса в Страната на чудесата“ (Аlice in Wonderland, 1865) стои ексцентрична личност. Писателят, чието хоби била фотографията, имал навика да снима разсъблечени малки момиченца. Това, което днес наричаме педофилия, Карол определял като интерес, без да крие никакви сексуални амбиции. Така се запознава и с малката Алис, с която стават приятели и която обезсмъртява в двата си романа.

Неугледен и почти глух, днес Карол е наричан Бащата на парадоксалната литература, заради увлекателното описание на несъществуващи светове. Приемат романа му за детско четиво, но дълбоко погледнато, крие доста фройдистки елементи (нищо, че по това време Фройд не е бил роден). Критиците обвинявали Карол в употреба на опиум. В книгата Алиса пие отвара, за да се претърколи в заешката дупка, яде странни гъби, гъсеницата пуши наргиле, а Чеширският котарак изчезва, когато си поиска.

Не е ясно дали колаборациите са плод на въображението на автора, или той наистина е злоупотребявал с опиати. Според съвремениците му, Карол често халюцинирал и виждал уголемена чаша за чай. Днес в медицината има термин, наречен „Синдром на Алиса“, който се използва за човек, губещ връзка с реалността и живеещ с измислиците си.

Заради левичарството на писателя се предполага, че се е интересувал и от т. нар. обърнат свят. Другата му популярна книга е „Алиса в Огледалния свят“ (Alice in Mirrorland, 1871). Книгите му, по които има няколко успешни екранизации, са симбиоза между детската фантазия и израстване, от една страна, и мъдростта и опита, от друга. Фикционалният свят е увлекателно разказан и кара читателите широко да се усмихват на случките, които Алиса преживява.

Инна Ангелова

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :