Spisanie.to

Класиците на френската литература

Албер Камю – с носталгия към миналото

„Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия”.
Образът на нобеловия лауреат се простира отвъд традиционната представа за него. Роден на 7 ноември 1913 година в Алжир, въпреки бедния си произход и меланхоличната проза, която извира изпод перото му, той счита себе си повече за реалист, а не за песимист. Произходът му често го кара да се чувства като чужденец в страната си. Туберкулозата, която го наляга, прекратява футболните му занимания, а малко по-късно, по време на Втората световна война, отказват да го вземат в армията. Работи на различни места. Завършва философия и постепенно развива писателските си умения.

Войната прокарва у него леви убеждения, макар че критикува комунизма. Включва се във Френската комунистическа партия. По това време създава „Чужденецът” и „Митът за Сизиф”. Увлича се по екзистенциалното течение на Сартр. Различията във възгледите на двамата философи карат Камю да се оттегли. Публикуването на „Разбунтуваният човек” му донася остри отрицателни критики от лявата интелигенция, а поредния туберкулозен пристъп го докарва до пълна депресия. Занапред се занимава с създаването и поставянето на драматургични спектакли. За вдъхновение използва собственото си съществуване. Прекроява живота си в творбите и вероятно това е причината те са толкова истински и живи.

Жул Верн – за силата на въображението

Изключително продуктивен писател, романист, автор на пиеси и разкази. Жул Верн е приеман за създател на научната фантастика. Идеите за неговите творби той черпи единствено от своето безгранично въображение, което му предоставя един магичен свят, който в последствие бива претворен в реалността. Това е писателят, предсказал в писанията си научни достижения като пътуване в космоса, под вода, използването на ракети. Все неща, неизвестни и недостижими по негово време. Той е геният, поставил основите за строежа и развитието на научната фантастика през 20-ти век, както и създаването на множество изобретения. Вероятно това се дължи на прекрасното детство, което писателят споделя със своите братя. Те четат, фантазират, мечтаят за далечни страни и пътувания с кораби.

Докато учи право, по желание на баща си, Верн е нещастен. Той се включва в различни литературни кръгове. Увлича се по Александър Дюма и Виктор Юго, и макар вече дипломиран юрист, той категорично отказва да се върне при баща си и да упражнява избраната от него професия. Първоначално започва да пише пиеси, а след това и повести, голяма част от които повлияни от Едгар Алън По. За да е в състояние да издържа семейството си, освен като писател, работи и като борсов посредник. До края на живота си не прекратява издателският договор, който сключва с Пиер Етцел. Жул Верн се отличава с това, че чете, проучва, разглежда всичко свързано със своите романи, за да им придаде необходимата достоверност. Този похват ясно личи в „Осемдесет дни около света”, „Пътуване до центъра на земята”.

Александър Дюма – за величието на романите

Едва ли има човек, който да не е прочел „Граф Монте Кристо”. Несъмнено един от романите апогеи в творчеството не само на Александър Дюма, но и с огромен принос към богатството на световната литература. Желанието на писателя да пресъздава исторически и приключенски сюжетни линии в творчеството си се съчетава перфектно със способността и усета, които притежава, точно към тази материя. Този усет е втълпен от неговата майка, която през цялото му детство не спира да му разказва за подвизите на баща му по време на управлението на Наполеон. След като успява да напише и наложи няколко свой пиеси, Дюма се насочва към романите.

Тъй като не може да си позволи престижно образование, поради ниски доходи, му се налага да прибягва до помощта на други хора за отпечатването на творбите си. Това, разбира се, не попречва на „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо” да видят бял свят. Именно те му носят високи доходи, но поради липса на всякакво финансово управление и контрол, Дюма често остава без дом. Умира на 5 декември 1870 г.

Лафонтен – истинския лик на животните и хората

Въпреки автоматичното свързване на Лафонтен с баснята, той е автор и на много разкази, пиеси, поеми, роман, комедии, епиграми. Писателят се появява в момент, в който баснята не се е смятала за качествен литературен труд, но той й придава ново значение. Променя я. Използва Езоп като вдъхновител за развитието на този жанр. Това, което прави Лафонтен, е да изучи внимателно човешките качества, емоции и пориви, да ги вклини в своите басни и да ги пресъздаде косвено чрез животните. Но без животните да изгубят облика си. Характерното и отличителното при него са поуките, които са възпитателни и приканват към размисъл.

Лафонтен успява с малко думи да каже много. Да предаде дълбоко послание по един свободомислещ, не дотам бунтарски, хумористичен начин и да предизвика реакция у четящия. Писателят се интересува от философия, но както в началото на живота си, така и в неговия край, той обръща поглед към религията. В основата си той е духовник и всъщност започва да пише много късно – на 37 години.

Шарл Перо – вечните приказки

Подобно на Лафонтен, и Шарл Перо е юрист по образование. Ражда се в богато чиновническо семейство и прописва чак на 55-годишна възраст. Казва, че посветил първите си приказки на своя син, с цел да му предаде част от своите разбирания за морала и възпитанието. Всички сме чели и сме отраснали с „Пепеляшка”, „Палечко”, „Котаракът в чизми”. Вместо да остаряват с времето, те с всяка изминала година придобиват все по-голяма популярност. Много са филмите, направени по тези приказки – както анимационни, така и игрални.

Негова заслуга са и голямата част приказки, които превежда. Освен това, записва устни приказки и ги преработва във вид, подходящ за деца. Използва народното творчество като отправна точка за работата си. Той е прогресивно настроена личност, с не добро мнение за класиците. Новаторството е неговата стихия.

Виктор Юго – многостранността на таланта

Поет, драматург, художник, писател, общественик. Много са делата, с които се е занимавал Виктор Юго. Освен че развива писателския си талант, той участва дейно в обществения живот. Известен е с изнасянето на речи в Камарата на лордовете, с дебатите, които води във връзка със смъртното наказание. Славата му на човек със собствено мнение и твърди обществени позиции, както и част от изказванията му, се обръщат срещу него и му носят заточение, продължило повече от двадесет години. Освен че написва безсмъртните „Клетниците” и „Парижката Света Богородица”, се занимава и с театрална дейност. Негова е драмата „Ернани”.

Заедно с Александър Дюма, създава театър, пригоден към новите изисквания на романтичните драми. Стил, който самите те създават. Периодът му на изгнание е плодотворен, въпреки нещастията, които го сполетяват. Единствено най-малката му дъщеря Адел го надживява. Другите му пет деца умират млади. Брат му, към когото е силно привързан, заболява от шизофрения, и последните му години са изключително тежки. В този период Юго създава „Легенда на вековете”, „Морски труженици”, стихосбирката „Съзерцания”.

Оноре дьо Балзак – за големите провали и големите успехи

Животът и кариерата му започват почти трагично. Още от малък е отделен от семейството си и даден на дойка. Вижда родителите си рядко. Майка му, към която в последствие развива чувство на ненавист, се отнася хладно към него, без особени майчински емоции. На Балзак не му върви в училище. Често е наказван заради слаб успех. Накрая по същата причина е изключен. По-късно учи право в Сорбоната и посещава лекции по психология и философия.

Започва да работи като юрист с помощта на семейството си. Майка му се съгласява да финансира първите му литературни произведения, които се оказват разочароващи. Дълго време никой не го признава за писател. След почти цял живот на провали и разочарования, Балзак успява да напише романът „Шуани”. Той дава истинският старт на писателската му кариера. Той не пропуска тази златна възможност и работи непрекъснато за успеха на творбите си – по 15 и повече часа в денонощието. Упоритостта му се увенчава с успех. Сред най-значимите му романи са „Човешка комедия”, „Дядо Горио”, „Йожени Гранде”, „Братовчедката Бет”.

Ги Дьо Мопасан

Поредният правист сред френските писатели. Мопасан е отгледан от високообразованата си майка, която взима смелото решение да напусне съпруга си и да отгледа и възпита двамата си сина сама. Мопасан се увлича не само по литературата. Записва се в армията по времето на Френско-пруската война. Става репортер и обикаля света като такъв. Харесва му да се занимава с журналистика и да пътува. По този начин опознава хората и нравите им. Това познание му дава идеи за разказите, които пише, а те са над 300. Към тях можем да добавим два романа, стихосбирки и пътеписи.

Често си служи с комични похвати. Използва обикновени наглед човешки случки и преживявания, и ги разказва увлекателно в творбите си. „Бел ами” му печели най-голяма популярност. Болестта, безскрупулността, лудостта, негативните човешки качества често присъстват в разказите му. Животът на този наглед авантюристично настроен и отворен към хората и света човек, приключва в приют за луди, след като прави неуспешен опит за самоубийство.

Маркиз дьо Сад

Неслучайно терминът „садизъм” произлиза от името на този мъж. Маркиз дьо Сад е сред най-разкрепостените и невъздържани характери. Тази негова същност се влива във всичко, което пише. Творбите му са силно еротизирани и то по начин, доста далечен от представата за красиво и романтично сексуално изживяване. Неговите новели не просто поставят акцент върху порнографските плътски удоволствия, но и силно наблягат на насилието, неограничеността и невъздържаността на сексуалните пориви. Болката, страданието и пълното унижаване на партньора са неизменна част от всичко, което пише. Тези му разбирания са в пълен противовес с църковните канони и обществените морални порядки.

Става военен. Получава чин „капитан” и се сражава в Седемгодишната война. Наследник е на Лаура – добре познатата ни персона от сонетите на Петрарка. За Маркиз дьо Сад предразсъдъци и сдържаност не съществуват. Бързо става известен с разгулния си начин на живот и сексуалните си извращения. Задържан е и е осъден за содомия и отравяне. Първоначално присъдата е смъртна, след това обаче го местят в лудница.

Антоан дьо Сент-Екзюпери – все във висините…

Книгата, която не слиза от челното място на всички литературни класации, „Малкият принц”, е вдъхновена от пилотската професия на Екзюпери. Както и целият му живот. Любовта му към авиацията е съизмерима може би само с любовта му към писането и литературата. Авторът прави дори невъзможното, за да лети във висините. Там и умира – ненамерен след смъртта си. За него Рене Шамт пише: „Той е от тези хора, на които би било тясно в гроба. Затова им е завещано да се разтворят в необятността на небето, земята, океана…”. Той е прекалено извисен интелектуално и духовно.

„Малкият принц” е доказателство за неговата чиста душевност и съзнание. Книгата е написана в хотелска стая в Ню Йорк и сякаш е била предвидена за деца. Но е много повече от детска книжка. Тя е без аналог в цялата световна литература. В тези малко на брой страници е събрана житейска мъдрост и философски прозрения, които на пръв прочит изглеждат лесни и толкова познати. Но истината е, че в тях се крие дълбок екзистенциален замисъл.

Стефани Евгениева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :