Spisanie.to

Книжната и житейска одисея на Илия Троянов

Когато пътува, човек слага света в джоба си. Компресира, смалява и го приобщава. Държави, морета, граници – всичко се слива в едно, а пътешественикът става негов собственик. Защото е свободен – да опознава, чувства и съпреживява културите. Да изследва, отхвърля или приема различията. Да се учи и обогатява кръгозора си. Най-вече да колекционира – пътища, истории и съдби.

Каквото прави и немският писател с български корени Илия Троянов. Животът му е интересен и разнообразен дотолкова, че може да бъде разказан като приказка за далечни земи, герои и приключения.

Роден преди половин век в пределите на България, едва на шест години напуска родната земя. Пътешествието започва като бягство, когато, заедно с родителите си, минава през Югославия и Италия, за да намери политическо убежище в Западна Германия. Но това не е крайната точка. Баща му получава работа като инженер в далечен континент и така седемгодишният Троянов заживява в Кения.

До 19-годишна възраст писателят остава в Найроби. Прекъсва престоя си за три години, за да посети Германия. След това идва ред на Париж да приюти младия номад. Университетът в Мюнхен е спирката, посветена на правото и етнологията. Авторът си тръгва от нея, без да дочака автобуса на дипломирането, но предприема друга важна стъпка и създава издателство „Марино“, специализирано в африканска литература.

В началото на 90-те години предприема пътувания из Африка, които стават повод и за написването на първата му книга. Там разказва за първоначалното си изумление, което по-късно се превръща в интерес и благосклонност към новата му родина. Четири години преди края на столетието, публикува дебютния си роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

„Убежище. Защото, казвам ви, ако дойде при вас някой заблуден, дайте му подслон, приберете го при себе си, нахранете го, дайте му да се стопли от топлината на огнището и на сърцето ви…“

Това е роман за живота в изгнание и за това как щастието зависи от самите нас. Семейството на Алекс бяга от диктаторската си родина, в търсене на по-добро бъдеще. Но реалността ги удря с пълна сила, отблъсквайки мечтите на далечно разстояние. Години по-късно, порасналото момче сякаш все повече затъва в бездната на своето изгнаничество. На помощ идва неговият колоритен 99-годишен кръстник от Балканите, готов да го преведе през големия свят с помощта на една табла и тандем (велосипед за двама души), по пътя към себеосъзнаването и завръщането към корените.

„Алекс дрънва звънеца, вятърът знае как да го разтълкува по морзовата азбука, да го преведе… Ние ще се борим, няма да се предадем, ще мечтаем и играем, ще губим и печелим и ще бъдем отново, сега и завинаги, свободни“.

Литературният успех на Троянов е филмиран от режисьора Стефан Командарев. В ролята на кръстника Бай Дан влиза големият сръбски актьор Мики Манойлович, известен от филмите на Костурица. А в образа на Александър се превъплъщава немецът Карло Любек.

Мумбай е следващият дом на „книжния“ странник. От Индия той пише репортажи и есета за три немски вестника. Не забравя да разкаже за връщането си в България в романа „Кучешки времена“, където проследява промените след 1989 г. Убеден е в едно – революция няма, а по-скоро трансформация от диктатура към олигархия. Книгата изследва как корупцията и мизерията превръщат страната в руини.

В началото на новия век, писателят предприема тримесечно ходене пеша през Танзания по следите на английския откривател и ориенталист сър Ричард Франсис Бъртън. Пътува по продължението на Ганг от извора до устието й. Така се ражда романът „По пътя на Ганг“. Реката е жизнената артерия на Индия, за тамошните жреци изворът й означава произходът на света, неговата вода е свещена и лековита. Троянов посещава хиндуистките фестивали и говори с хората, които съобщават за екологична катастрофа заради гигантските бентове. Книгата отдава почит към страната, разположена между прастарите традиции и модерността и към свещения поток, който прекосява стотици километри.

Авторът прави още една стъпка в различния свят, като участва в Хадж – поклонението в град Мека, което е разрешено само за мюсюлмани. За него разказва в книгата: „За свещените извори на исляма“. Медиите излизат с изявлението, че е приел източната религия. Той отговаря, че е против идеологиите и не може да бъде част от никоя догма. Но има неща в суфизма, които го очароват – като молитвата например. Интересът му пламва в Индия, където има време да пътува и опознава свещени места и истории.

Приключението му продължава в Кейптаун, Южна Африка, където написва и всеобхватния си роман „Събирачът на светове“. За да събере материал за него, пътува седем години по следите на Ричард Бъртън през Индия, Арабския полуостров, Африка и Северна Америка. Своеобразно продължение на завладяващата история, както и мост между миналото и настоящето, е „Номад на четири континента“.

„Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите!“ Културите не воюват помежду си, а се сливат, ни казва книгата „Стичането“, написана в съавторство с индиеца Ранджит Хоскоте. Троянов дава пример за приемствеността в различните общества, като провежда брачната си церемония до индуистки ритуал.

Отново идва време за промяна и ветропоказателят сочи: Европа. Творецът получава наградата „Градски писател на Майнц“ и заснема филма „Напред и никога не забравяй – балада за български герои“. Документалният разказ ни среща с някогашни политически затворници от България и описва бруталността на комунистическата диктатура, както и отказа от изследване на това минало.

Вдъхновен от полския писател и журналист Ришард Капушчински, също като него Илия Троянов не спира да прекрачва границите, разказвайки истории отвъд природните пейзажи и културните особености. В „Щурият глобус“ говори за хората и начина им на живот в Африка, Индия или Азия, но и в родната България.

Писателят има активна гражданска позиция, пример за която е книгата, публикувана съвместно с Юли Це: „Посегателство над свободата.“ В нея двамата автори критикуват това, че държавата, опитвайки да ги защити от терора, все повече се натрапва в личното пространство на своите граждани.

Следващия си дом Троянов намира във Виена. Но пътешествията нямат край. Отива в Антарктика, за да се подготви за романа си „Ледовете се топят“. Пояснява, че проучването за един текст е основата на поетическата свобода.

Прекарва и една година в България, заедно с фотографа Кристиан Мурбек. Двамата изследват различните аспекти на местния живот между архаичната култура, пост-социализма и напрежението от неотдавнашното минало. Черно-белите фотографии запечатват ежедневието и оцеляването на българите. А историите, които витаят между репортажа и поезията, представят до известна степен един скрит регион, който отдавна е част от настояща Европа. Събраните късчета реалност публикуват в романа „Там, където е погребан Орфей“.

Последната книга на писателя „Власт и съпротива“ разказва за половин вековната борба между човек от съпротивата и кариерист, представител на българската държавна сигурност. Майсторът на думите рисува една вълнуваща история за човешкото достойнство и подлост, базирана на разкази на очевидци.

За невероятния си усет към словото и вълшебното пренасяне в отдалечени региони – от африканските джунгли до орнаментите в голямата джамия в Мека, писателят получава множество награди. Животът му е също толкова наситен с приключения, колкото и завладяващите му истории. Дали ще празнува суахили сватба в Танзания, или ще раздели обяда си с лодкарите по Ганг, той винаги тръгва на път сам и без багаж, като номад, далеч от тълпите, като поклонник между световните религии или като литературен посланик, за да предаде след това чудесата на света в книгите си и да донесе на читателите интензивна и лична среща с чуждото.

Но това съвсем не е краят на одисеята. За Илия Троянов, който открива родината в езика, пътешествието няма как да спре. Защото и ние като него вярваме, че „романът е най-доброто средство за разбиране на света, включително и нашата история.“

Ива Ваташка

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :