Spisanie.to

Кой е Гео Милев?

20-те години на XX век. Време на социална и душевна криза. Време на човешка драма, на противоречия. Обобщаващият термин за това положение е „следвоенно положение”. Това е обстановката, в която твори Гео Милев.

Роден е на 15 януари 1895 г. в Радне махле (Раднево), в семейството на Мильо Касабов. Когато е на 2 г. семейството му се мести в Стара Загора, където баща му отваря книжарница и издателство. При наличието на толкова книги, в книжарницата на баща му, се заражда и интересът му към литературата и изобразителното изкуство.

Още в ученическите си години усвоява руския език до толкова, че може да извършва преводаческа дейност. Превежда стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет.

Учи романска филология в Софийски университет (1911-1912), където също толкова добре, както и руския, научава френски, а малко по-късно и немски. Продължава обучението си в Германия, Лайпциг (1912-1914). Там доусъвършенства познанията си по немски език. Също така се развива и интересът му към индивидуализма и естетизма, към немската литература и немския културен живот. Гео Милев не прекъсва своята публицистична дейност. Сътрудничи на вестник „Листопад”, където се публикуват неговите „Литературно-художествени писма от Германия”.

В началото на Първата световна война, Гео Милев заминава за Великобритания, където учи английски език и се запознава с английската литература. При връщането си в Германия го обвиняват в шпионаж и е арестуван, но няма доказателства за това и го пускат на свобода. През 1915 г. се връща в България и отпечатва литературни листове за Ст. Маларме, Р. Демел, П. Верлен, Ем. Верхарн и Фр. Ницше. Всеки един от тези литературни листове съдържа, преведени от Гео Милев, стихове на упоменатите по-горе личности и всеки е посветен на някои от младите български поети символисти на онова време (Дебелянов, Лилиев и др.). Грижи се за книжарницата на баща си, който е мобилизиран. Създава театрална трупа с Никола Икономов, но през 1916 година е повикан да отслужи военната си повинност в ШЗО Княжево. По-късно е изпратен в 34 – ти троянски полк в местността Дойран и през април 1917 г. постът му е атакуван. Гео Милев е тежко ранен в главата и губи дясното си око.

В периода 1918-1919 г., Милев и бъдещата му съпруга – Мила Керанова, са в Германия, където се лекува той. По времена престоя си в Берлин, поетът се запознава с немския експресионизъм, което му позволява да се срещне с различни немски писатели и художници. Извършва преводаческа и печатарска дейност в списание „Ди Акцион” и „Ди Щурм”.

След завръщането си в София, веднага започва издаването на списание „Везни”, което подпомага навлизането на експресионизма и символизма в България. Възгледите на Гео Милев относно положението на страната и народа, биват прокламирани в публикациите му в списанието. Заедно с публицистиката, поетът се занимава с лично творчество. През този период съставя стихосбирките си „Жестокият пръстен” (1920 г.) и „Иконите спят” (1922 г.). Първата стихосбирка не среща одобрение и разбиране сред читателите и критиците, заради новия стил, с който Гео Милев се е запознал в Германия и се опитва да прокара и на родна почва, а именно експресионизмът.

„Експресионизмът е борба със себе си и срещу себе си!”

През 1923 г. поетът Гео Милев преживява ужаса на Септемврийското въстание, когато се извършват изстъпления срещу мирното население.

През 1924 г., две години след спирането на „Везни”, започва издаването на списание „Пламък”. Творбите му, които са поместени там, носят името „Грозни прози” и са посветени на времето, в което живее Милев. Там е включена поемата „Ад”, а по-късно и „Септември”, посветена на събитията от 1923 г. и е причина да се изземат книжките, в които е публикувана и да се забрани списанието. В нея поетът е изразил силно своята позиция, чрез идейно-емоционална оценка на историческото събитие.

На 14 май 1925 г. Гео Милев е арестуван заради написаната, а след това и публикувана поема „Септември”. Осъден е на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Поетът решава да обжалва, но на следващия ден е привикан за „справка” и от тогава е в неизвестност.

Останки от него, включително и стъкленото му око, чрез което е разпознат, са открити в общ гроб край Илиенци през 50-те години на XX век.

Къщата, в която е живял в Стара Загора, е превърната в музей, а родната му къща в Раднево е откупена от общината с цел възстановяване и превръщане в музей, посветен на поета.

За краткия си живот и също толкова краткия период, през който създава емблематичните си поеми „Ад” и „Септември”, образци на българския експресионизъм, Гео Милев подпомага развитието на публицистиката, българския печат, както и развитието на модернизма.

Деница Банчева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :