Кръстопът – новият български фентъзи роман

Мечтател. Така определя себе си младият писател Димитър Запрянов. Може да се похвали, че едно от неговите най-съкровени желания е вече факт. От печат излезе първият му роман „Кръстопът“.

Запрянов е роден в Димитровград преди 25 лета. Там е завършил СОУ „Любен Каравелов“ със специалност „Информационни технологии“. Висшето си образование придобива в Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в град Свищов. Казва, че той е първият в семейството, който се занимава с романистика. Освен страстта към четенето на книги, друго нещо, без което не може да си представи своя живот е киокушин каратето. Започва да тренира, когато е на двадесет години и оттогава не е спирал. Какво още сподели за себе си и своя роман, може да прочетете в следващото откровено интервю, което Запрянов даде за читателите на Spisanie.to

Какво предопредели да се занимавате с писане?

Това, че в първи курс нямах почти никаква връзка с интернет и компютър, е главната причина. Тогава нямах лаптоп и почти цялото си свободно време прекарвах в четене. Сигурно през онази година съм прочел повече книги отколкото през целия си живот до тогава.

От кого сте се учили? Кой Ви е вдъхновявал?

Авторът, който ме накара да обикна четенето и фентъзи жанра, без никакво съмнение, е Джоан Роулинг. Като малък четях единствено Хари Потър. Може и да не поглеждах литературата, която ни даваха от училище, но тази поредица съм я препрочитал около шест-седем пъти (последният, от които беше в началото на тази година.

Имате ли любим автор?

По причината, изразена горе, трябва да кажа Джоан Роулинг, но също така съм почитател на Толкин, Дан Браун, Джо Абъркромби, Артър Конан Дойл, Майкъл Скот, а в момента чета „Хрониките на Амбър“ от Роджър Зелазни и много съжалявам за това, че се запознах едва наскоро с него.

От колко години се занимавате с писане?

Започнах да пиша през 2011 година. Първоначално пишех на хартия различни истории, които започвах и така и не завършвах. Пишех най-вече във влака, от Свищов до Димитровград. Пътят е дълъг и трябваше по някакъв начин да си уплътнявам времето. След като пристигнех обаче, изхвърлях хартийката, на която бях писал, и така до следващото пътуване. Докато не се реших да започна и завърша историята на Гарет.

Това ли е Вашето първо произведене?

Това е дебютният ми роман, ДА. Първородното ми, ако мога така да го нарека. Въпреки че най-вероятно ще се придържам главно към фентъзито, бих писал и друг тип литература.

Защо именно „Кръстопът“ е заглавието на романа?

„Кръстопът“ е място пряко свързано със сюжета на романа. Главният герой Гарет обаче се намира на кръстопът и в прекия и в преносния смисъл. На няколко пъти, по време на историята, са му дадени избори какво да направи. Дали да избере да постъпи по този начин или по онзи. Тогава той също се намира на кръстопът и взема решението, което смята за най-правилно в дадения момент.

Как Ви хрумна идеята?

Една нощ в общежитията сънувах как към мен се спуска същество, което е наполовина ангел, наполовина демон. Събудих се стреснат, но реших да си запиша това което бях сънувал. След като описах въпросното същество и му дадох име, още тогава, започнах да добавям други различни герои. В началото имах само това. Десетина герои на гърба на една тетрадка. Нещата останаха така в продължение на няколко месеца докато в края на краищата реших да седна и да видя какво ще се получи, ако започна да пиша историята. Първият ден написах страница и половина и се чувствах изключително горд с това, на следващия ден малко повече и така докато в един момент героите оживяха и вече не можех да пиша за тях, каквото ми хрумне. Вече си бяха утвърдили характерите и аз трябваше да се съобразявам с това. В началото си мислех, че едва ли ще станат повече от стотина страници, след като мина стото си мислех, че едва ли историята ще отнеме повече от двеста страници. В крайна сметка цялата история ми отне 565 страници за да я разкажа.

Разкажете ни накратко за какво се разказва в романа. Кои са главните герои и каква е сюжетната линия?

В романа става въпрос за израстването, промяната и вътрешната борба. Главният герой се казва Гарет и е в началото на двадесетте. Идва от тежко минало и е свикнал да се оправя сам в живота. Не познава нито майка си, нито баща си, а единственият му жив роднина е починал, докато е бил все още в училище. Въпреки всичко, обаче е успял да се справи с трудностите и да изгради някакъв приличен живот за себе си. Работата му, въпреки че я намира за скучна, му носи удовлетвореност, има добри приятели, които би могъл да помоли за всичко и се чувства щастлив. Единственото, което го притеснява е сънят, който сънува от около две седмици и който не му дава мира. Постоянно обсебва мислите му и заради него не може да се наспива като хората. В съня странни светещи силуети го придърпват към себе си, но в момента, в който се доближи до тях, се събужда, облян в пот, в леглото си. Една нощ обаче, тези силуети му се явяват в будно състояние и малко след това той бива пренесен на странно пустинно място в небето, над което светят три слънца. Почти веднага след това той бива нападнат от ужасни летящи създания и спасен от мистериозен войн, който му казва, че пустинното място се нарича „Кръстопът“. Гарет тръгва с война към онзи, който го е призовал на Кръстопътя с цел да научи отговори на всичките си въпроси и по възможност да бъде върнат обратно при приятелите си, дома си и скучната си работа. Използвал съм части от християнската митология, от Средновековието и от това, което ни заобикаля в ежедневието, за да създам книгата, като всичко това съм го пречупил през собственото си въображение.

Колко време Ви отне написването на книгата?

Започнах книгата на 17 август 2011 година и я завърших на 1 октомври 2013. След това следваха две години тежка борба за издаването й и на 29 юни 2016 най-накрая я държах в ръцете си.

Защо точно фентъзи роман? С какво Ви вдъхновява този жанр?

Харесва ми идеята за магия и митични същества в света. Обичам митологията и рицарските истории. Фентъзито обаче е само фон, на който се развиват повечето истории. Важно е развитието и пътя, който изминават героите в историята. Препятствията, които преодоляват по пътя към целта си. Много от фентъзи книгите биха могли да бъдат разказани по почти същия начин, като се махне фентъзи елемента. Дори и да го няма, това почти няма да повлияе на историята.

Определят Вашия роман като „ърбан“ фентъзи, Вие как бихте го охарактеризирали?

Ами може би бих го нарекъл по същия начин. Ако трябва да се категоризира по някакъв начин, то „ърбан“ фентъзито може би е най-правилната категория. Ако сте чели „Хари Потър“ (Дж. К. Роулинг), „Пърси Джаксън“ (Рик Риърдън), „Реликвите на смъртните“ (Касандра Клеар) и „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“ (Майкъл Скот) то „Кръстопът“ е книгата за вас.

Чувствате ли се на кръстопът в живота си или чувствал ли сте се някога така?

На кръстопът не бих казал, че съм се чувствал. През живота си почти винаги съм знаел каква ще е следващата ми цел. По скоро съм попадал доста пъти в задънена улица и е трябвало да се връщам назад, за да намеря правилния път.

Какви са Вашите бъдещи творчески планове?

Имам планове за поне още две истории, които ще се развиват във вселената на „Кръстопът“, но ще могат да бъдат четени без читателите преди това да трябва да четат тази книга. Ще са си напълно отделни книги, които ще си имат начало, среда и край, какъвто е случая с тази. Освен това, съм се захванал да пиша друга книга, която ще се развива в напълно сътворен от мен свят и която имам амбицията да я превърна в поредица от няколко книги. Почти съм завършил първата от тях и се надявам до края на годината или в началото на следващия също да я пусна на пазара.

Как читателите биха могли да се сдобият с Вашия роман?

За момента „Кръстопът“ може да бъде поръчан от фейсбук страницата на книгата https://www.facebook.com/krystopytdimitarzapryanov/ или по телефон: 0896 90 53 52. За в бъдеще имам планове да го пусна по книжарниците, но засега това са начините, по които хората могат да се сдобият с книгата.