Spisanie.to

Лъжата и истината в Престъпление и наказание

Ако липсата на слънце в последните дни се отразява на състоянието ви и търсите нещо, което да развълнува душата и да провокира емоциите ви, то нашата препоръка е да заложите на класиката. Без съмнение една хубава книга би могла да се справи с тази задача. Едно от най-добрите четива в тази насока е книгата на руския писател Фьодор Михайлович Достоевски, която носи заглавието „Престъпление и наказание”. Вероятно повечето от вас са се докоснали до сюжета на творбата или са гледали някоя от многобройните театрални постановки, които пресъздават историята на писателя. Неговото творчество засяга темите за религията, човешката психология, морала и чувствата, които бушуват в нас самите.

Едно от най-популярните и силни произведения, създадено от ръцете на Достоевски е романът „Престъпление и наказание”, който се появява през 1866 г. Самият сюжет в него е провокиран до голяма степен от живота на автора. През този период руснакът е проиграл голяма част от богатството си и е изправен пред финансовата дилема как да задоволи нуждите си. Тогава той започва да твори, създавайки лика на главния си герой Родион Разколников, по действителен образ. Негов прототип става френският поет Пиер Франсоа Лаценар, който е осъден на смърт заради двойното убийство, което извършва.

След завършването на творбата си, писателят посещава редакцията на вестник „Руски пратеник”. Там предлага на издателят Михаил Катков да публикува труда му срещу определен хонорар. Първоначално налагането на изградения от Достоевски образ било трудно. Установените морални устои по това време оказали силен отпор на визията на романа. Може би поради тази причина руския творец решава да промени някои части от произведението си.

Главната роля в романа „Престъпление и наказание” е поверена на бедния бивш студент по право Разколников, който живее под наем в Санкт Петербург. Неочаквано скучният и мизерен живот, съпътстващ битието на героя, се преобръща наопаки след решението му да убие старата лихварка Альона Ивановна. Интригуващото в случая е начинът, по който авторът представя вътрешните противоречия, които бушуват в съзнанието на престъпника. За студента убийството се превръща в предопределение на съдбата, над което той не може да противодейства по никакъв начин. Осмисляйки го с всеки изминал ден, той осъзнава, че е избран да избави човечеството от ръцете на алчните и непотребни хора, каквато е и самата жертва.

Междувременно Разколников се запознава с пияницата Семьон Захариевич Мармеладов, който споделя с него патилата на живота си и нещастието, което носи неговият порок на семейството му. От другата страна, в романа си Достоевски издига образите на сестрата и майката на руския студент. В името на бъдещото финансово благо на своя брат, Дуня Разколникова е готова да потисне своето его и да се омъжи за заможен човек, към когото не изпитва нищо.

Всички тези обстоятелства тласкат Родион към убийството на старата лихварка. За нещастие, в този момент неволен свидетел на престъплението става нейната сестра, която заплаща с живота си високата цена на мълчанието.

В „Престъпление и наказание” присъстват множество разноцветни лица, които успяват да внесат един неповторим оттенък. На преден план се открояват личности като верния приятел на Разколников – Разомухин, дъщерята на алкохолнозависимия Мармеладов – Соня, която е принудена от обстоятелствата да продава тялото си, бившият работодател на Дуня – Аркадий Иванович Свидригайлов, заможният Пьотър Петровивович Лужин, който се кани да се ожени за нея, и детективът Порфирий.

Постепенно Разколников се изправя пред вътрешния си съд, който всекидневно произнася своята тежка осъдителна присъда. Силният стрес и чувството за вина оказват влияние върху здравословното му състояние. Треската се превръща в негов постоянен спътник. Съмнението, че е заподозрян, го подтиква към нелепи ситуации. Накрая напрежението в него ескалира и той признава за извършеното престъпление пред Соня. Без обаче да подозира, Свидригайлов също научава неговата злощастна тайна и се опитва да я използва в своя полза, като принуди сестрата на руския студент да се омъжи за него. След нейния категоричен отказ, той решава да сложи край на живота си.

Въпреки начина, по който изкарва прехраната си, Достоевски изгражда високи морални устои в образа на Соня Мармеладовна. Младото момиче е ревностна християнка и призовава Разколников да се предаде. Перманентното чувство за вина и нейните призиви надделяват и карат извършителя да признае вината си. Наказанието, което той трябва да понесе, изглежда по-леко от всекидневния вътрешен съд, пред който студентът по право се изправя ежедневно. Неговата присъда е да замине за Сибир, където да изтърпи наложеното наказание.

Героите на Фьодор Достоевски успяват да въвлекат читателя в един паралелен свят, който да съпреживее заедно с тях емоциите на любовта, страха и дерзанията на вътрешния глас. С произведението си той се нарежда до едни от вечните класически творби, които, независимо от изминалото време, остават все така актуални и вълнуващи.

Силвия Грудева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор