Любовни писма на известни личности

Ето няколко от великите любовни писма на известни личности, които вдъхновяват и докосват истински и днес, макар да са писани в съвсем различно време:

Във века на технологията и масовата комуникация хората се свързват един с друг бързо и лесно. Споделянето на снимки и чатовете са нещо масово, а пътуването на хиляди километри вече е възможно за няколко часа. Всичко се развива освен чистата доза емоция, която изчезва някъде между фейсбук и кафенето на летището. Връзките и любовта са също бързи и лесни, а истинските чувства не се споделят. Точно по тази причина има нужда да погледнем назад във времето, когато хората са писали писма, надявайки се искрено те да пристигнат до техните възлюбени.

В онова време великите владетели са чакали години за се срещнат с дамите на сърцето си, а отношенията между хората са били много по-сложни, пъстри и изпълнени с емоционалност. Любовните писма не са просто израз на чувства, а и израз на богатата душевност, ерудираност и комплексност на личността. Те са доказателство, че комуникацията между двама души, които се обичат, може да бъде на ниво много по-високо от емотиконка във вайбър.

Любовни писма: Жорж Санд до Алфред дьо Мюсе

12 май 1834

„ …Бъди щастлив, бъди любим. А и как да не бъдеш щастлив и обичан? Пази моя образ в таен ъгъл на твоето сърце и поглеждай там в дни на печал, за да намериш утеха и ободрение. Ти казваш, че аромат на пролет и люляк носи вятърът в твоята стая, заставяйки сърцето ти да бие от любов и младост. Това е признак на здраве и сила – най-нежния от даровете на природата. Обичай ме, мой Алфред, обичай ме истински. Обичай младата и прекрасна жена, която още не е обичала и страдала.

Грижи се за нея и не й давай да страда. Сърцето на жената е толкова нежно, ако не е от камък или лед. Аз мисля, че няма средно положение, както го няма и твоят маниер да обичаш. Напразно се опитваш да се обградиш със своето недоверие или да се скриеш зад поведението на дете. Твоята душа е съзададена за това да обичаш пламенно или да станеш напълно безсърдечен… „

Жорж Санд (1804-1876) е литературен псевдоним на Амандин Орор Люсил Дюпен – френска писателка и журналист, автор на множество романи, разкази и повести. Една от първите жени, дръзнали да се занимават с поезия и проза, скандална за тогавашното общество заради мъжкия си псевдоним, появявания с мъжки дрехи, развода й с барон Дюдеван и други подобни прояви. Сред найните възлюбени са Шопен, Лист, Мериме и Мюсе, а най-известните й романи са „Зима на Майорка“ и „Индиана“.

Любовни писма: Лорд Байрон до Лейди Каролин

„Скъпа моя Каролин,

Ако сълзите, които видяхте и които аз си мислех, че не съм способен да пролея; ако вълнението, с което се разделих с вас – вълнение, което трябва да сте усетили през всички тези нервни пристъпи, вълнение, което не се прояви, преди да настъпи моментът на вашето тръгване; ако всичко, което съм казал и направил и което съм готов отново да кажа и да направя; ако това не е достатъчно, за да ви докаже какви са чувствата ми към вас и какви ще бъдат винаги, любов моя, то аз нямам какво друго да предложа.

(…) Да обещая да не ви обичам? О, Каролин, такова нещо не може да се обещае! Но аз ще припиша всички познания на подходящия мотив и никога не ще спра да чувствам всичко това, в което се убедихте сама, дори повече, отколкото може да стане известно на когото и да било – освен на собственото ми сърце, вероятно и на вашето. Нека Бог ви прости, закриля и благослови во веки веков и след това.

Ваш най- всеотдаен,
Байрон

Байрон продължава:

П.С. (…) Бог ми е свидетел, че искам да сте щастлива и когато ви напусна – или по-скоро, когато вие ме напуснахте от чувство за дълг към съпруга си и вашата майка, ще признаете истината, в която отново се кълна – че никой в целия свят никога не ще заема такова място в сърцето ми, каквото сте заемали вие, и то ще бъде запазено за вас, докато съм жив. Знаете, че с удоволствие бих пожертвал всичко, което имам в този и в отвъдния живот, и ако се въздържам да го направя, трябва ли мотивите ми да бъдат погрешно разбрани?
Не ме интересува кой ще разбере за това и за какво ще го използва – то е за вас, само и единствено за вас. Аз бях и все още съм ваш, готов съм изцяло и по своя воля да ви се подчинявам, почитам и обичам, да замина където, когато и както пожелаете да решите.“

Джордж Гордън Байрон (1788-1824) е английски поет и писател. Автор на „Дон Жуан“ и „Странстванията на Чайлд Харолд“. Той изпитва силно влечение към културата на Ориента. Екстравагантен и скандален, той е осъждан от съвременниците си и обвиняван в кръвосмешение и хомосексуализъм. Въпреки дълговете, връзките с омъжени жени и другите си пороци и странности, Байрон е сред най-известните автори от Романтизма.

Любовни писма: Франц Кафка до Милена Йесенска

„ …Блясъкът на очите ви премахва страданието по света. И твоето лице над моето в гората, и лицето ти под моето в гората, и главата ми, положена върху почти голата ти гръд… Обичам те, тъй както морето обича камъчетата в дълбините; моята любов те залива не по-малко…

Миналата нощ те сънувах. Подробности не помня, само знам, че се сливахме в едно. Аз бях ти, ти беше аз. (…) „

„ …Понякога имам усещането, че имаме стая с две врати една срещу друга и всеки от нас е хванал дръжката на своята врата и само едно трепване е достатъчно, за да излезе другия през своята врата, а ако в този миг единият каже дори само една дума, другият съвсем ще затвори вратата зад себе си и ще изчезне. Но другият пак ще отвори тази врата, защото това е стая, която може би не можем да напуснем.

Ако не бяхме едно и също, ако единият беше спокоен, ако предпочетеше уж да не обръща внимание на другия, ако започнеше полека да оправя стаята, като че тази стая е като всички други. А вместо това всеки от нас се държи край своята врата като другия, понякога и двамата са зад вратите си, а хубавата стая е празна… Мъчителни недоразумения се раждат от това, Милена…“

Франц Кафка (1883-1924) е немскоговорящ писател от еврейски произход. Неговото творчесто е забранявано от редица режими. Смята се за един от :тримата влъхви“ на модерната литература. Негови призведения са „Присъдата“, „Процесът“, „Америка“ и др.

Любовни писма: Атанас Буров до Смарайда Салабашева

1912

„Часът е 9 вечерта, всичко е утихнало; пред очите си имам портрета ти, а в сърцето си теб цялата и с цялото си същество чувствам радостно и гордо съзнание, че в живота ми е станало нещо безконечно важно и щастливо… Аз ще те направя щастлива, моя мила Майда, ще те заразя с моята любов и ще видиш какъв чудесен живот ще бъде нашият. Остави само сърцето си отворено, твоето чисто и непорочно сърце, аз ще го напълня с моята любов, то ще почувства към мене това, което аз чувствам към теб, и тогава ще бъдем безкрайно щастливи!“

„Обичам те с всичката сила, с всичката свежест на първата и последна любов. Мила си ми, по-ценна си ми от всички блага. Без теб животът и светът за мене губят своя интерес. В душата ми пее тържествуващата песен на любовта. Под нейната увлекателна мелодия аз чувствам, че твоето щастие и любовта ми към теб стават славната цел в живота ми, и това съзнание не само не ме тревожи, а, напротив, ме изпълва с щастлива радост.“

Атанас Буров (1875-1954) е български държавник, политик и банкер.

Любовни писма: Августин Господинов

Накрая, но не на последно място, едно съвременно любовно писмо в стихотворна форма на Илиян Любомиров, известен на широката аудитория като поетът Августин Господинов, което доказва, че романтиката и силните и дълбоки любовни чувства не са изчезнали съвсем от нашата действителност.

МОРСКА ПОЩА
Всеки път, когато
ти пиша писма
по мокрия пясък,
през рамото ми
наднича морето,
ревностен читател,
види ли че пиша
колко обичам
праща вълна
и отнася писмото
до него