Spisanie.to

Любомир Герганов – Кървав парфюм страстен делириум

Действието се развива през 70-те, 80-те години на IX век в несъществуващото вече село Тантури. В книгата ще проследите няколко истории, които се въртят около любовта между двама души, които не могат да бъдат заедно в този свят.

За това как се променя човек с времето, хората и докъде може да стигне. Имената на героите са прабългарски и славянски. Включени са и фолклорни елементи. Авторът-Любомир Герганов се е позовал на някои истории и от собствения си живот.

Наблегнал е на красивата балканска природа, стихиите и мрачното време, подчертаващо характерите на героите. Книгата се определя като драма, трилър, мистерия. Ето няколко думи, които Любомир Герганов сподели с нас на представянето на новата си книга „Кървав парфюм – страстен делириум”.

Може ли да ни кажете няколко думи, за да предизвикате интереса на читателите. Или защо да прочетат „Кървав парфюм – страстен делириум”?

Според мен хората трябва да прочетат тази книга, най – малкото заради самата история. Това са неща от живота. Всеки е имал своите силни моменти, всеки е живял на ръба поне за ден. Всеки един от нас е трябвало да избира поне веднъж в живота си между това да бъде човек и да получи това което иска. Въпросът, който задава книгата е какво би направил, за да защитиш тези, които обичаш и променят ли се хората с времето.

Понеже това е първата Ви книга, ще споделите ли колко време Ви отне да я напишете и защо решихте да пишете книга?

Написах я за четири месеца. Защо – заради момиче… разбито сърце…

А какво Ви мотивира толкова млад и без опит да поемете това предизвикателство и да не се откажете?

Хората помъдряват с възрастта, ами и да и не! Млад съм, да, но когато имаш дарбата… въображението, годините са без значение. Опит имах, малко или много, пишех кратки разкази в началото. Наистина след като завърших първата книга научих много неща и вече съм готов да се изправя пред следващото изпитание.

Колко части ще има поредицата?

Официално книгите ще бъдат две, започнал съм работа по нов проект, който бих искал да осъществя. Възможно е освен двете части на парфюма да напиша и трета (хроники) но не искам да се заричам.

Би ли казал нещо на читателите, нещо като призив, да бъдат борбени като теб?

Да, бих искал да кажа на читателите и на всички останали да следват мечите си. Глупост е човек да се откаже от нещо което умее и обича да прави, само заради мнението на другите. Някои хора са некомпетентни, озлобени и пр. и ако им обръщате внимание доникъде няма да стигнете. За това, смело напред и не се отказвайте.

Нещо друго което искаш да разкажеш на читателите или за книгата?

На читателите бих казал да се обръщат малко и към българската проза, не само чуждата. Напоследък българските автори са малко, а и основно излизат само строги разкази, поеми и ученически материали. Аз съм склонен да променя това и чрез първата си книга, по мое нескромно мнение го показвам. Книгата е комерсиална, за да бъде интересно четиво за времето си, но историята е нова, различна, разнообразна… Книгата прелива от действия и обрати, въпреки че смятам, че винаги може и да бъде повече.

Ето и интро към книгата – любимият цитат на автора:

„Застанал на ръба на пропастта, впил поглед в бездната, гледах как черните сенки се бореха, коя ще стигне първа до мен. Казват, че ако не можеш да заспиш нощем, си буден в съня на някой друг. Не знам чии бе този сън, не знам чии бяха тези очи, но не бяха мои. След шест годишно отсъствие, изморен от постоянното бягане и живот на ръба, реших да се върна, там където започна всичко, с риск да се погубя. Мислех само за нея, моята единствена любов и проклятие. Намирах утеха в нощите, единствено в съня си можех да чуя отново гласът и, и да докосна меките и коси.

Зад фасадата на красивата балканска природа се крие ужасна тайна. Изгарящи лъжи излизат наяве, надигайки меката пръст на стар ров, с настъпването на нощта. Следите отмити от поройния дъжд, отново излизат на повърхността на калната земя.

Реалността придобива съвсем ново значение в горските дебри, а законът за оцеляване надделява и най – добрият приятел, може да се окаже, най – големия враг.”

Десислава Христова

добави коментар