Мама и смисълът на живота от Ървин Ялом – отговорът на вашите търсения

На 22-ри юли от на книжния пазар се появи „Мама и смисълът на живота“ на известния Ървин Ялом. Родните читатели вече добре познават автора, тъй като голяма част от книгите му са преведени на български език. Първи из книжарницете и на пазара се появява преводът на „Проблемът Спиноза“, издаден през 2012 г. Година по-късно излизат „Изцелението Шопенхауер“ и романът, който се смята за най-емблематичната му творба – „Когато Ницше плака“.

Има и екранизация, направена по сюжета на книгата, която излезе на киноекраните в началото на юли 2007 г. През 2014 г. излизат „Палач на любовта“, „Дарът на терапията“ и една от най-първите му книги „Все по-близо всеки ден“., която е отпечатана през 1974 г. На следващата година се публикува още едно заглавие – „Да се взреш в слънцето“. По-рано тази година, през януари, книгата „Лъжи на дивана“ на Ялом бе предложена на българските читатели от издателство Колибри, което сега представя на вниманието ни още едно заглавие – „Мама и смисълът на живота. „

Литературните критици определят книгите му като неповторимо съчетание между философия, психология и художествена литература. А от тази комбинация се раждат невероятни плодове, които подтикват към екзистенциален размисъл.

Но преди да говорим за „Мама и смисълът на живота“, няколко думи за самия живот на писателя. Роден на 13-ти юни през далечната 1931 г. , днес осемдесет и пет годишният Ървин Ялом е един от най-четените психотерапевти. Носител е на международна награда „Зигмунд Фройд“ за психотерапия (2009), както и на наградата „Оскар Пфистер“ за значим принос в същата област.

Произхожда от семейство на руски емигранти, които се преследват в Америка малко след края на Първата световна война от малко гранично градче. Още от ранна възраст решава, че иска да се занимава с медицина и затова записва в медицинско училище. По-късно интересът му се насочва към психиатрията. Първите му текстове са основно научни статии в специализирани списания.

Първа от печат, през 1970, излиза „Теория и практика на груповата терапия“ , а след нея се появяват „Все по-близо всеки ден“ (1974 г.) и „Екзистенциална психотерапия“ (1975), както и други трудове, свързани с групови занимания. Насочвайки интереса си към аспектите от груповата терапия, той започва да пише новели с терапевтични истории и така се раждат „Палач на любовта“, „Мама и смисълът на живота“, а също и „Когато Ницше плака“, „Лъжи на дивана“, „Изцелението Шопенхауер“.

По-късно пише кратка история за холокоста в Унгария: „I’m calling the Police“, която е преведена едва на няколко езика и е публикувана само в електронен формат. През 2012 г. излиза и „Проблемът Спиноза“ – преводът на български език излиза в същата година. Последната му книга, „Creatures of a Day“, излезе през 2015 г.

Ървин Ялом споделя, че според него философията и психотерапията си приличат, тъй като и двете задават въпроси за смисъла на живота. А за сеансите по психотерапия казва, че собствената му личност е най-големият помощник. Той се разделя от добронамерената дистанцираност на Фройд и участва активно в терапията, защото смята, че психотерапията е процес, който се състои от две страни – психиатър и пациент – и е важно участието и на двамата.

Кои от историите в „Мама и смисълът на живота“ са основани на собствения му опит и кои са измислени, е трудно да се каже. Книгата събира реалност и фантазия в шестте истории, които разказва. Публикувана е за първи път през 1999 г. в Ню Йорк. Преведена е повече от двадесет езика, а през юли излезе и първият ѝ превод на български.

Заглавието е интригуващо и привлича читателя да вземе в книгата и да отгърне страниците ѝ. Все пак всеки по един или друг начин си задава екзистенциални въпроси. А най-задаваният от всички тях несъмнено винаги е бил „защо живеем?“. Не са много обаче авторите, които поставяйки подобно заглавие, наистина се приближават до това да дадат някакъв отговор с написаното.

Ялом е сред изключенията. Книгата му наистина поставя въпроси, които доближават всеки по различен начин до отговора – защото всяка история е различна и ако един вижда едно, то друг разбира друго. Шестте истории, които са включени, са различни терапевтични приказки, смесващи реалност и фантазия, за да поведат читателя към отговор на най-важния въпрос – „какъв е смисълът на живота?“.

Изключително леко и приятно написана, увличаща читателя по незнайни пътеки, книгата е силно препоръчвана от критиците. Ако желаете да прочетете нещичко от нея, преди да си я закупите, може да откриете кратък откъс в интернет и да се потопите в магията на думите, създадена от майсторството на Ървин Ялом.