Spisanie.to

Маркъс Зюсак и неговият крадец на книги

Маркъс Зюсак е един от най-известните съвременни писатели на Австралия. Роден е през 1975 г. в Сидни. Макар че романите му се определят като юношески, за което дори тази година му бе присъдена награда за принос в литературата, начинът на писане на Зюсак завладява читатели от всякаква възраст.

Освен писател, австралиецът е и преподавател по английски език. Романите му, световни бестселъри, са едновременно романтични (не любовни) и реалистични. С лекота може да предаде минорни настроения или да ни накара да се смеем до сълзи. Започва да пише, когато е прехвърлил трийсетте. Книгата му от 2002 г. „Аз съм пратеникът“ (I Am the Messenger) е преведена на над 30 езика.

Като дете, Зюсак израства със спомените на родителите си – майка германка и баща австриец – за Втората световна война и бомбардировките над Германия. Историите, които те му разказват, се запечатват в съзнанието на талантливия писател и така се ражда най-известният му роман. „Крадецът на книги“ (The Book Thief) излиза през 2005 година.

Няма да е гръмко, ако кажем, че в книгата има от всичко, и то по много. И радост, и сълзи, и щастие, и тъга. Романът разчувства още от първата страница. Това е една история, която започва на улица Химел (от немски Himmel – небе) – романтично име на фона на Нацистка Германия.

Малката Лизел е крадец на книги – тя се нуждае да усети света на буквите, думите, историите. Лизел живее при приемните си родители. Мама Роза – на пръв поглед студена жена, но с голямо сърце и татко Ханс, който свири на акордеон и я учи да чете, са хората, гледащи как войната кара момиченцето да порасне преждевременно.

Книгата е странна, но в добрия смисъл на думата. Първо, защото впечатление ще ви направят илюстрациите, които са в унисон с повествованието. И, второ, защото разказвач е не кой да е, а Смъртта. Тя е тази, която разказва историите на любопитната Лизел. Тя е неин другар. Зюсак показва различното лице на смъртта – разказва как Руди, момчето на съседите, мечтае да целуне Лизел, как евреинът Макс мечтае да се разходи спокойно по улиците. Не на последно място разказва как войната променя статуквото и влиза в бита на жителите на град Молкинг.

Лизел е дете на войната. Тя и Смъртта си приличат, защото наблюдават света и се учат от него. Той е тяхната открадната книга. 30-те години на ХХ век са най-тежките в историята на Германия – войната е и учител, и враг. Тя е крадец на надежди, на мечти и на любими хора.

На фона на рушащите се градове и къщи, Лизел и Макс, който се крие в мазето на родителите й, изграждат стабилно приятелство и любов към опознаването. Студените стени, пригодени за черна дъска, върху която Лизел пише непознати думи, са единственото неприкосновено място за тях. „Макс и Лизел ги свързваше тихото събиране на думи“. А и не само тях – бомбардировките над Молкинг сеят разруха и прах, а долу, в тясното мазе, скрити и сгушени един в друг, жителите слушат малката Лизел, която им чете. Думите й сближават и успокояват.

Краят на романа е емоционален. Лизел със сълзи на очи се сбогува с верния си другар Руди, който е поредният от улицата за мечти, намерил смъртта си в следствие на войната. Тя му подарява мечтаната целувка и искрено вярва, че той я усеща. Лизел се прощава и с детството си, но запазва спомените, когато с Руди са се промъквали, за да откраднат поредната книга.

Темите за Хитлер, войната, евреите, смъртта, погубеното детство карат читателя да настръхне. Зюсак знае тежестта на думите, а значенията прерязват гърлото и не дават и минута покой. Романът е екранизиран през 2013 г. и макар филмът да носи същия заряд като книгата, няма как да я замени. Четете я бавно, за да й се насладите!

Инна Ангелова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :