Spisanie.to

Най-истинските цитати на Елиф Шафак

Авторката на романи Елиф Шафак успя да се наложи на книжния пазар у нас през последните няколко години. Нейните произведения плениха множество жени, а също и не малък брой мъже. Със своите увлекателни и поучителни истории, турската писателка привлече стотици хора по света в клуба на „четящите“.

Елиф Шафак е родена в Страсбург, Франция на 25 октомври 1971 г., в семейство на философ и дипломат. Когато навършва една година, родителите й се развеждат и тя остава да живее с майка си. Част от детството на авторката преминава в Мадрид и Аман, след което се завръща в Турция. Работата на нейната майка и позволява да живее за известно време в Бостън, Мичиган, Аризона, Истанбул и Лондон.

Множеството нови и разнообразни впечатления, които добива от честата смяна на местата, обогатяват светогледа на младата писателка. Независимо от космополитния живот, който води, Елиф остава силно свързана с Истанбул. В нейното съзнание градът е представен като възрастна жена с младо и крехко сърце, което жадува за нови любовни истории.

В Анкара тя завършва местния Технически университет, след което защитава дисертация по философия. Шафак не прави разграничения между Изток и Запад. Във възпитанието на авторката преобладава женското присъствие. Турската писателка има за свой пример две коренно различни по светоглед жени. Това са нейната майка, от една страна, която е високообразована и трудеща се личност, и нейната баба, от друга, която изповядва религията и възгледите на Източната култура.

Съвсем естествено, възпитанието дава отражение в работата на самата авторка. В произведенията й можем безпроблемно да откроим ролята на жената в обществото. Елиф Шафак публикува тринадесет книги в повече от четиридесет страни. Девет от тях са романи. Това, което прави произведенията й толкова примамливи за публиката, е умелото сливане на източните и западните културни традиции при представянето на историите. Нейните многобройни разкази за жени, хора от малцинствени групи, имигранти и младежи успяват да заинтригуват съзнанието на читателя. В тях присъстват множество исторически, философски и политически теми.

Първият роман, създаден от нея, носи името „Pinhan“ („Мистичният“) и е отличен през 1998 г. в Турция с най-високата награда за мистична литература – призът „Руми“. С времето името на турската писателка започва да се налага и в други страни. Появяват се „Убийствата на Града“, „Погледът“, „Дворецът на бълхите“, „Светецът на зараждащите се безумия“, „Копелето на Истанбул“, „Черно мляко“, „Четиридесетте правила на любовта“.

Произведенията на турската писателка са увлекателни и поучителни. Във всяка нейна книга можем да открием множество поучителни завети, с които тя провокира читателя да се замисли върху истинските ценности в живота. Част от тези мъдрости можете да прочетете в следващите редове.

♥♥♥

„Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.“

„Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.“

„Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.“

„Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.“

„Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.“

„Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнотата“.

Силвия Грудева

добави коментар