Spisanie.to

Нецензурното в българското народно творчество

В последните години голяма популярност у нас придоби книгата на Цочо Билярски – „Мръсен сборник. Нецензурното в българското народно творчество„. В него са поместени текстове на Елин Пелин, Чудомир, Пеньо Пенев, Радой Ралин и други известни български автори, свързани освен всичко друго и с неприличния градски и селски фолклор от близкото ни минало. Събрани и записани са и материали от архивите на редица известни личности като Петко Славейков, Найден Геров, Михаил Арнаудов, Николай Икономов, част от тях са били публикувани и в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ на големия наш учен Иван Шишманов.

Ако има такива, които все пак са го пропуснали – става дума за онова народно творчество, за което от благоприличие почти никой не говори, но за което всеки е чувал и дори понякога използва. В сборника могат да се открият най-комичните, нецензурни и еротични пословици, поговорки, песни и истории на българския гений. Всъщност тъкмо това са били едни от основните теми, заложени във фолклора, които и до днес си остават един вид табу. Ситуацията е странна, защото сега можем да намерим къде-къде по-брутална и нецензурна литература по вестникарските сергии и рафтовете на книжарниците. А на българската народна мъдрост би завидял дори Декамеронът на Бокачо.

И въпреки че в повечето случаи в пикантното ни духовно наследство има, така да ги наречем, „срамежливи многоточия“, в сборника на Билярски то е представено в най-натуралния му вид с цел забавление и опознаване на един не много разпространен дял от възрожденската ни култура. Но не бива да забравяме, че освен веселия тон и забавния характер, основното значение на този труд е една научна работа, която е възстановена и оставена за бъдните поколения. Нейният съставител е изследовател, положил големи усилия, за да събере и обобщи толкова голям материал. Сборникът е за широко скроените, по-свободните хора, тези, които не страдат от предразсъдъци, самовглъбяване и вторачване в законови и морални практики.

Затова предварително се извинявам на патриотите без развито чувство за хумор и на привържениците на строгия морал, които ще заподозрат в тази статия подигравка с нашето минало и с народното ни творчество, но тази тема съществува от незапомнени времена и е вълнувала дори и предците ни. И все пак се постарах да подбера най-цензурното сред целия ни неприличен фолклор, което се оказа, че не е никак лесна задача.

Като за начало ще започнем с автентични народни мъдрости и умотворения: „Ако попът попръдва, народът се насира“, „Пикаят му на главата, он вика, че дъжд вали“, „Голям го вади, ама мек“, „Направи добро, изяж лайно“, „Отиде като аслан, върна се като посран“, „На гяурина ума дохожда или когато бяга, или когато ходи по нужда“, „Долната глава изяда горната“, „Блудството е до време, а пък пиянството до гроб“, „Прокопсал като гол задник в коприва“, „Срещу вятър са не пика“,“Стана тя каквато стана – работата е осрана“ и други.

Съществуват и много поговорки и афоризми, посветени на мъжа, жената и техните отношения: „Жената я бива само за една работа, ала и нея не може да свърши без мъжа“, „Жена без мъж и земя без дъжд не ражда“, „Жената има два езика, мъжът – две глави“, „Пръдна булката, свърши се свадбата“, „Аз й казвам да сяда, тя ляга…“ и др.

В книгата са включени и много изрази, чието значение се е изгубило някъде през годините и за които днес ни остават само причудливи тълкувания и обяснения. За пример може да дадем израза „напърдели тиквата“, чието значение всъщност е „скарали са се“. Или пък „лежат от говнена болест“ е равно на „преяли са, препили са“. Характерна мъдрост на народа са и поучителните поговорки: „Зарекла се свиня да не яде лайна. Прескочила плет, изяла пет“, „Каквото езикът посере, не може да се опере“.

Сред народните творения в сборника са намерили място и редица приказки и пословици за попове и калугери, поучителни разказчета за Хитър Петър, прочутата поема на Пеньо Пенев – „Кънчо“, а също и неиздадената поема на Елин Пелин – „Аз съм много грешен“. Публикувано е и част от стихотворение на Чудомир, което сякаш е писано и за нашето съвремие:

„Бани
с дъждобрани.
Гащи опестени,
четвърт сутиени,
безброй голотии
и срамотии. […]
Тъй, в райско блаженство
и строго многоженство,
живуркат двукраките
батьовци със каките.
Сред слънчеви блясъци
и бурни водни плясъци
на „Златните пясъци“.

В българския фолклор има и много обичаи, за които от фалшив свян етнографите не говорят. В коледната вечер например най-възрастната жена в дома замесвала бахур, който разчупвала и раздавала на момите с благословията – „цела година да ядете големия бахур.“ Или пък в първата неделя след Петковден женихът цяла нощ „месил“ гърдите на невестата с думите: „да втасат като бухлати козунаци“.

Литературният език е прекрасен, но както стана ясно, богата е и народната реч. За нея преподавателите по български език не спират да твърдят, че постоянно варира и се променя. Но макар и някои от изразите да са остарели, то ако се замислим, днес можем да ги намерим осъвременени с актуални изразни средства и в ежедневния говор на всеки втори българин. В този смисъл сборникът на Цочо Билярски е задължителна литература за ценителите на народното изкуство. Защото, както са казали хората – мъдър е българският фолклор.

Цветилена Симеонова

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :