Никола Вапцаров – поет и моряк

Никола Йонков Вапцаров е един от поетите на Пролетарската поезия и бедните – тези, които водят непрестанна борба за живот, са в центъра й.

Роден е на 7 декември 1909 година, в град Банско, в семейството на войводата Йонко Вапцаров и учителката Елена Везева. Майка му и Пейо Яворов, съратник и приятел на баща му, повлияват на Никола и в него се заражда любов и интерес към литературата.

Още в ученическите му години, докато учи в Разложката гимназия, във вестник „Борба“ е първото му отпечатано стихотворение – „Към светли идеали“. Желанието му тогава е да завърши гимназия и да следва литература, но е силно повлиян от баща си и записва в Морското машинно училище през 1926 година. Но това не пречи на културното и литературното му развитие. Търси спасение от казармения режим в книгите, участва в театрални постановки и системно пише и отпечатва своите стихове в тогавашните младежки списания. Там, в Морското машинно училище, намира още една страст. Тази към машините и морето.

След завършването работи като огняр, после като механик. Става председател на дружество, защитаващо правата на работниците. Успоредно с това продължава да пише и издава, играе в любителски театър.

Докато работи в Кочериново се запознава с Бойка и на 11 февруари 1934 г. сключват брак. Имат син, Йонко, но когато е на седем месеца умира. След авария във фабриката, където работи Вапцаров, той е уволнен и семейството се мести в София, но дълго време поетът не си намира работа. За кратко работи като техник и огняр, докато Бойка си намира работа като чиновничка.

Със стихотворението си „Романтика“, Никола Вапцаров печели литературния конкурс на списание „Летец“. През 1938 г. е член на Македонския литературен кръжок в София. През следващата година подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, а през 1940 г. я издава.

По време на Соболевата акция, Вапцаров се намира в Банско и там е арестуван, под претекст, че той притежава „подривни материали“. През 1941 г. е изпратен в Годеч за три месеца, но след последвалото наказателно дело, го намират за невинен.

След като се връща в София, поетът се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на „минноподривната комисия“ на БРП (к). Въпреки че не е член, Вапцаров е ръководител на Соболевата акция в Разложко, след която отново е интерниран, но този път в Своге и е освободен на 31 август. Друга важна дейност, с която се занимава, е ръководство на Съюза на механиците и защита на правата на работниците. Но заради връзката си с Централния комитет на БРП на 4 март 1942 година, домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт, при предсмъртното си свиждане, Вапцаров дава на Бойка стихотворенията „Прощално“ и „Борбата е безмилостно жестока“. Още същата вечер, на Гарнизонното стрелбище е извършен разстрел. Вапцаров и още няколко политически дейци губят живота си.

Поетът е удостоен посмъртно с Международна награда за мир и по време на Втория конгрес на мира (3 декември 1953 година) наградата и грамотата са предадени на майка му – Елена Вапцарова.

Днес, в негова памет, името му носят Висше военноморско училище в град Варна, Драматичния театър „Н. Й. Вапцаров“ в град Благоевград и Професионална гимназия по електротехника и електроника, също в Благоевград.

Къщата в Банско и квартирата в София, където е живял поетът, са превърнати в музеи.

Интересното около присъдата на поета е намесата на поетесата Елисавета Багряна. Според някои тя е повлияла или по-скоро отказът и да се намесва в събитията след арестуването на Никола Вапцаров. Поетесата е била посочена за свидетел от самия поет и е трябвало да изкаже критично мнение относно значимостта на поезията му, което е щяло да реши дали да бъде помилван.

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г. Никола Вапцаров