Нова Българска поезия

На 21 септемри зала „Петя Дубарова” на бургаското Морско казино събра любители на поезията, които приветстваха новата книга на Валентин Йорданов „Пеперудени коне”.

Това е петата книга на добруджанския поет. Признавам си, че поезията на Вальо бе съвсем непозната за мен, докато той не ме покани лично на премиерата си в морския град.

„Пеперудени коне” събуди позастиналата ми усмивка и ме подтикна да се поровя в творчеството му. Автор е на още четири стихосбирки – „Крясъкът на пеперудата”, 1993 г., „Жарава за причастие”, 2003 г., „Приятна свобода“, 2007 г., „Щурец сред звездите”, 2010 г. „Приказка за бръмбарчето” пък е един твърде успешен опит на поета в драматургията за деца.

Поезията на Вальо е бълбукащ извор, искрена в своята тиха болезненост, проникната от първичен копнеж по истината, гневна и усмихната, добрословна и съсичащо строга.

Отмерена реч на тънък естет, дръзнал да разпали с ентусиазъм отдавна затлачени огнища, да налее вяра у заслепените, да покаже пътя за бленуваното завръщане. От четиристишията струи мека светлина, понякога примесена с хлад или с предупредителни пулсации на неспокойната съвест, но, това е поезията на новия век – музика на съпричастността.

Видяхте ли как дяволът дойде,

обяздил гордо бялата кобила?

Размахал не камшик, а страхове.

Смехът му бе по-гневен и от цвилене.

Хамелеони пъплеха пред него.

Нагаждаха цвета си по очите.

Почесваха душевното му его

и лъскаха по плаща му звездите.

Той непокорни нямаше в кортежа.

Не искаше излишни главоболия.

За всяка стъпка даваше нареждане,

че робите не знаят своеволия…

Но конят спря и силно се изтръска,

подплашен от трибуната, където

отиваше. Там бе разпънат кръстът.

А дяволът уцелен бе в сърцето.

Шествието стана панихида,

а бялата кобила – катафалка.

Пропусналият всичко туй да види,

не бива да се чувства жалко…

Валентин Йорданов е роден на 5 септември 1970 г. в Силистра. Завършил е в ПИМЕ „Д. Дончев”. Членува в литературното сдружение „Реката” – Силистра.

ICQ – 388-939-471

ел. поща: [email protected]