Spisanie.to

Обичта като болест в Любов по време на холера

Габриел Гарсия Маркес е колумбийски писател, известен в целия свят с творбите си. Роден в малко градче през 1927 година, той успява да се наложи като един от най-значимите автори. Тази година, поради влошено здраве, той си отиде от този свят. Творбите му обаче остават да напомнят за неизмеримия му талант. Едни от най-значимите са „Сто години самота” и „Любов по време на холера”.

„Любов по време на холера” е една много позната, но в същото време различна история за любовта, избора и дълга. Целият роман се явява своеобразна биография на героите – разказва за съдбата им, живота им, израстването, паденията… в продължение на 50 години.

Флорентино Ариса е бедният отхвърлен мъж, готов на всичко. Той е безнадеждно влюбен в красивата и млада Фермина Даса, а симптомите на младежкото му влюбване често биват сравнявани с болестта холера. Фермина Даса също обича Флорентино Ариса, но с течение на времето тя бива опитомена. Героинята се омъжва за знатния лекар Хувенал Урбино, който е високомерен, самонадеян, но дава на Фермина Даса живота, за който тя винаги е мечтала. Всеки един от тримата главни герои прави много компромиси в живота си – Хувенал Урбино приема, че жена му не го обича, Фермина Даса се омъжва за човек, когото не обича, Флорентино Ариса живее в свят, обсебен от една единствена жена. Макар животът на всеки един от тях да продължава, те сякаш са в застой – мъчат се да забравят, но са обречени да си спомнят.

Описването на всяко едно чувство, всяка една тръпка, всяко едно усещане, е уникално за автора, невъзможно да бъде преразказано, невъзможно да бъде обяснено, ако не бъде прочетено. Завоите, които прави всеки един живот, случайното преплитане на съдбите прави тази книга толкова интересна и вълнуваща. Младите влюбени, макар и с много пречки, винаги откриват начини да се срещнат, да общуват, а след време, когато пътищата им се разделят, всяко едно решение, което взимат, е решение, което отново, напълно случайно, ги доближава, за да могат сърцата им да забият с онзи ритъм, който ги кара да се чувстват живи. Дори след петдесет години, именно чрез тази тръпка, те разбират, че старостта е просто усещане.

Самият роман дава на читателя един ясен поглед върху правилното, неправилното, задължението, желанието, дълга и избора, дава множество различни отговори на много въпроси, който дори не биват задавани.

“Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото.”

“Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.”

“…И двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо”

Ивелина Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор