Оноре дьо Балзак – Бащата на френския роман

Великият френски писател Оноре дьо Балзак е роден през 1799 г. в град Тур. Оноре е най-голeмия син във фамилията на Бернар Балзак и Анн – Шарлот Саламбие. До 8-годишна възраст е отгледан от дойка, а майка си и баща си вижда едва 2 – 3 пъти седмично. След това е изпратен в интернат във Вандом. На 13 годишна възраст, Оноре не взима изпитите за горен клас и е изключен. Записват го в Шарлеман, Париж.

През 1816 г. младият Оноре дьо Балзак успешно завършва средно училище и започва да следва право в Сорбоната. Посещава и лекциите на фолософо – психологическия факултет. След като завършва, Оноре започва да работи в кантора на нотариус, близък на баща му.

През 1819 г. Балзак решава, че ще стане писател и наема мансарда, в която да живее и твори. Романите му обаче не са оценени високо. След време отваря и издателска къща, която поема по съдбата на творбите му и му носи само дългове. Интересен е методът му на писане – дълги безсънни нощи, придружени с много и силно кафе.

Младият писател минава през много премеждия в личен и творчески план, докато постигне целите си. През 1829 г. усилията му са увенчани с успех. Историческият роман „Шуани“, който е вдъхновен от стила на Сър Уолтър Скот, създава репутация на Балзак като значим писател.

Романът „Човешка комедия“ е написан през 1833 г. Представлява монументален цикъл от 95 довършени и 48 недовършени творби, показващи лицето на френското общество в периода от Френската революция до края на събитията от Юлската монархия.

„Дядо Горио“ е сред най-добрите романи на Оноре. Написан е през 1835 г. ,а някои от персонажите са взаимствани от други негови произведения. Романът е сочен като пример, за неговия реалистичен стил, използващ на пръв поглед незначителни детайли, за да пресъздаде настроения и образи.

Някои от най – популярните романи на Балзак са „Шагренова кожа“ 1831 г. , Йожени Гранде 1833 г. , „Изгубени илюзии“ 1837-1843 г. (в 3 тома), „Братовчедката Бет“ 1846 г., „Сезар и Бирто“ 1837 г., „Величие и падение на куртизанките“ 1847 г.

Докато следва творческите си планове, Балзак натрупва големи дългове, защото финансовите дела не са една от силните му страни.

Оноре е човек, обичащ живота и насладите му. Влечение към лукса има през целия си живот (прочут е със скъпите бастуни и ръкавици, които обичал да носи), а до 1843 г. е замесен в много афери с различни дами.

Балзак има дълга връзка с графиня Евелина Ханска (украинска аристократка). През 1844 г. те се сключват брак, но скоро след сватбата писателят умира.

Ето няколко мисли на Балзак, които остават вечни:

„Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.“

„Да се съмняваш в Бог, значи да вярваш в него.“

„Зад всяко голямо богатство, се крие престъпление.“

„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.“

„Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив – това би било истинско чудо.“

„Силата е търпение и време“

„Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.“

„Любовта прощава или всичко, или нищо.“

Творчеството на Оноре дьо Балзак, определян като „баща на съвременния френски роман“, представлява важно стъпало в литературния процес на ХIХ век. По-голямата част от творбите му са признати за шедьоври на европейската и световна литература.