Spisanie.to

Пан Тадеуш на Адам Мицкевич

Малко са хората, които никога не са чували името на известния полския поет Адам Мицкевич, а още по-малко са тези, които не познават неговата най-популярна творба – „Пан Тадеуш”. Поемата е значима за Полша така, както „Фауст” за Германия или Дантевата „Божествена комедия” за италианския народ. Но дори и да сте от малцината, които не са се запознавали с творчеството му, няма страшно – човек се учи цял живот, а следващите редове са точно за вас.

Мицкевич (24.12.1798 – 26.11.1855) е поет, драматург, публицист, преводач и професор по Славянски литератури. Представител е на полския романтизъм. Неслучайно е познат като най-великия полски поет. Не само в Полша, но и в цяла Европа, е сравняван с Байрон и Гьоте. Поемата „Пан Тадеуш” е централна за творчеството му. Други известни негови произведения са „Кримски сонети”, „Задушница” и „Конрад Валенрод”.

Пан Тадеуш или последна саморазправа в Литва

Поемата представлява шляхтишка история от 1811 – 1812 година, написана в дванадесет стихотворни песни. Важно е да се обясни какво е шляхтата – така едно време се е наричало полското дворянство, и по-точно обхващащата по-низша група светски феодали. За първи път произведението е издадено в Париж през 1834 година. Първоначално поемата не е посрещната нито с одобрение, нито с голям интерес и затова се разпродава бавно. Но после се превръща в съкровищница за целия полски народ. Естествено това не е единствената полска творба, която е позната по цял свят, но в нея има нещо различно и гениално. Представена е душата и историята на поляците, наред с техния бит и обичаи.

„Родино моя, Литво!” – така започва първата книга от поемата.

Поетът написва най-великото си произведение далеч от родното място, в емиграция. Още от самото начало се потапяме в носталгията по родината и безценните спомени от миналото. Най-голямото желание на писателя е да се прибере в отечеството си. Но може би се чудите защо пише за Литва. Мицкевич пише за времето, когато Полша и Литва сключват държавен съюз. Освен това, авторът е роден в Белорусия, но точно тази част е била включена в историческа Литва. Точно поради това му начало, Мицкевич е упрекван.

Времето, в което се развива историята, заема пет дни от 1811 г. и два от 1812. Първата песен ни представя типичното някогашно полско имение, намиращо сред природата в Соплицово. А имението е именно на Съдията Соплица, чийто племенник – Тадеуш Соплица – се завръща от Вилно след завършено образование. Друг ярък образ е този на Столника – прекалено горд магнат. Мицкевич ни показва живота на полската шляхта, който в никакъв случай не може да се определи като селски, а тъкмо обратното. Обрисувана е картина, представяща ни живота на шляхтичите. Ходенето на разходки, на лов или за гъби, забавленията и мечтите им – интимни или политически. Свидетели сме и на спречквания. И всичко това – през погледа на сатирата.

В поемата има три главни теми:

Темата за любовта

Любовта между Яцек Соплица и дъщерята на Столника – Ева. Соплица не се съгласява да даде ръката на дъщеря си на бедния шляхтич. За да се опита да забрави за единствената си и невъзможна любов, Яцек се жени за друга жена, която му ражда син – Тадеуш. Но Яцек е нещастен, защото любимата му Ева се омъжва за неприятен сановник.

Доста по-спокойно се развива любовта между Тадеуш и Зося. За разлика от Яцек и Ева, които никога няма да бъдат заедно, връзката между двамата млади – Тадеуш и Зося, завършва с брак – контраст между невъзможната и споделената обич.

Споровете между родовете – Хорешкови и Соплицовци

Спорът е за замъка и се води между Графа и Съдията, който е чичо на Тадеуш. Многократно се натяква, че някога братът на Съдията – Яцек Соплица – е убил Столника Хорешко. Важна роля в тази част на поемата играе Гервази–Ключарят, който подтиква Графа да се възползва от стар съдебен похват в Полша, който често завършва с кръвопролития (zajazd). Графа се съгласява и саморазправите започват. В тях взима участие и монахът Робак, който спасява живота на Графа, но за сметка на това губи своя. В десета песен всъщност се разбира, че под монашеските дрехи се крие Яцек Соплица, който след извършеното убийство бяга и става монах, за да изкупи греховете си. В същата глава е изповедта на Яцек Соплица-Робак. Това е една от най-заинтригуващите части. Чрез тази изповед се слага едно ново по-добро начало между двата рода.

Темата за патриотизма

Всичко, свързано с тази тема, можем да открием в образа на Яцек Соплица-Робак, но не само. На първо място стои полският народ, неможещ да живее в робство, жадуващ за освобождение. А истинското патриотично настроение се появява с идването на полските легиони в Литва през 1812 г. В заключителните части на творбата е представен народностния подем.

Pan Tadeusz: The Last Foray in Lithuania

През 1999 г. излиза филмът по поемата на Мицкевич, чийто режисьор е Анджей Вайда.

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :