Spisanie.to

Пламен Антов – Лисабон или краят на поезията

Видях я на един забутан рафт в книжарницата. Страничната част от корицата ѝ изглежда твърде невзрачно, за да бъде забелязана. Разгърнах страниците ѝ. Отвътре ме гледаха стари изморени лица, любопитни кучета, погледът ми се разходи измежду няколко разнебитени олющени къщи. Някъде там дявол танцуваше върху гърдите на покойник. Черно-бял самотен свят на избледняващи образи от реалността и наситени сенки от миналото. Българската действителност – разпад на познатия ни свят. Смърт, от която ще изникне нещо ново, все още непознато за нас.

Не съжалих, че я взех. Всъщност скучното ѝ сиво-кафяво тяло съдържа не един, а цели два свята – нашият, черен и страшен и чуждият – прогресивно застаряващ, но все още величествен. Стихове за Лисабон, гарнирани със снимки на хора и пейзажи от някакво българско село. Авангардна еклектика, комплектувана вещо, за да не дразни, а само да привлича погледа и вниманието. „Лисабон или краят на поезията” от Пламен Антов е поетична книга, която пренася в друго пространство, красиво, почти магично, но реално.

Мисълта се движи от Португалия по пътя на Вашку да Гама към Индия, но се спира и на Америка, за да напомни за грешката, която допуска Колумб, откривайки новата земя, отвъд океана.

…Книгата „Лисабон” е писана заедно с книгата „Америките ни” и дълго време двете представляваха една обща папка, една обща география. Индия и Америка, Изтокът и Западът – различни ли са те, или взаимно заменими, уроборосно слети? Случайна ли е грешката на Колумб; и дали изобщо е грешка?… Трудни въпроси в един кръгъл свят.

П. А.

Другаде и тук

 

На тази тромава трамвайна спирка,

където слънцето е тежко като портокал,

а голямата река все тъй невъзмутима и без памет-

 

те двамата са вкопчени в целувка безпощадна.

Тя- руса осемнадесетгодишна може би.

Той-също.

Развява африкански вятър късата ѝ рокля

и зървам мургавите ѝ бедра за миг, бикините ѝ бели… После

трамваят идва, после

ги отнася някъде завинаги, а аз

оставам тук, надвесен

над изчезващата сянка на трамвая

върху листа…

 

Какъв е смисълът на този град?

Нима не е създаден той единствено за мен?

Да го погълна с ненаситните си сетива, убия, излича

и построя отново- другаде

и друг… Спасен.

Мая Джамбазова

добави коментар