Spisanie.to

Поемата Май от Карел Хинек Маха – връх в чешката поезия

„Бе късна вечер – първи май –
вечерен май – любовен час.
И гургулица с тръпнещ глас
с дъх на бор леса омая.„

Така започва първата песен на най-известната творба на Карел Хинек Маха „Май”. Значима e не само за писателя, но и за целия чешки народ. Не случайно именно на нея се обръща толкова голямо внимание и се смята за най-продаваната чешка книга.

Защо и днес поемата му продължава да е толкова актуална и четена? Къде се крие магията – в автора или в произведението?

Магията на поета

Карел Хинек Маха (16.11.1810 – 6.11.1836) е чешки поет и белетрист, считан за основоположник на романтизма в родината си. Роден е в бедно семейство в Прага. Следва философия и право в Пражкия университет. Прекрасно знае немски език, в училище учи и латински, а по-късно продължава с полския. Чете изключително много европейска литература. Другите му любими занимания са театърът, изкуството и пътуванията.

Маха е имал няколко любовни връзки, но тази, която е оставила най-голяма следа в живота му, е с дъщерята на един пражки книжар – Елеонора Шомкова (Eleonora Šomková). Отношенията им са силно емоционални, изпълнени с ревност и недоверие. Плод на любовта им е синът им – Людвик.

Умира на 25 години в Литомержици, без да се ожени за своята любима и да отгледа детето си.

Магията в поемата „Май”

Творбата е публикувана през 1836 и е единствената книга на Маха, издадена преди смъртта му. Сякаш с предишните си произведения авторът се е подготвял точно за това. Творба, непроменена от времето и чакаща всяко следващо поколение.

В поемата се разказва за историята на Вилем – разбойнически водач, който отмъщава за своята любима, убивайки собствения си баща. След като Ярмила научава за случилото се, се самоубива, хвърляйки се в дълбокото езеро. Вилем е осъден на смърт, но до деня на Страшния съд мислите му се въртят около смисъла и тайните на живота и гибелта. За него същността на живота се крие във вината и изкуплението чрез смъртта. А смъртта е начин да се освободи от грешните и пошли човешки страсти. Вярва, че по този начин ще стигне да познанието. Краят на героя се преосмисля като жертвоприношение.

Бива екзекутиран през един чудесен майски ден, като преди това запаметява прекрасната природна картина в ума си.

Интересно е, че след години поетът минава покрай мястото на загиналия си герой и, мислейки за Вилем, намира прилики между неговия и своя собствен живот.

Една от причините поемата да е толкова важна за чешкия народ е, че може да бъде разгледана и като патриотична песен, многократно утвърждаваща народностните добродетели.

„Чехите народ добър са!” ; „Чехите народ са храбър..” ; „Чехите народ са верен…”

Тези думи са адресирани към чеха, притежаващ сърце, вяра и смелост.

Една от причините поемата да е още по-интересна е, че може да се представи и като философско-лирическа песен, което ни отвежда към творчеството на Байрон. Маха е смятан за най-големия образец на байронизма в Чехия, но под това трябва да се разбира бунтарско романтическа поезия. Изгражда се противоположен образ на героя патриот – героят отшелник, притежаващ величави чувства.

Третият тип жанров знак е интермецото. В тази поема първото интермецо, със сцената на задгробния живот, ни препраща и към драматургията и към градските фолклорни песни. А второто интермецо е елегия, представяща мъката на дружината след загубата на предводителя им.

Смъртта при „Май” на Маха и „Хаджи Димитър” на Ботев

В поемата на Маха имаме отцеубиец, а Ботевият Хаджи Димитър е славен четник и революционер, борещ се за свобода – коренно различни герои. Но и в двете творби проблемът за смъртта е централен и се освобождава от идентичността си, за да превърне героя в символ на едно ново колективно съзнание.

Хаджи Димитър лежи със смъртна рана, а за Вилем се говори като за човек, обречен на смърт без капка надежда. Обаче и двамата продължават да живеят, въпреки смъртта като естествен биологичен край. И двамата са много самотни в последните си мигове. Но и двамата стигат до дълбоко духовно прозрение за смисъла на живота и смъртта (най-вече героят на Маха). И при двамата автори смъртта придобива нов смисъл – превръща се в медиатор между човека и природата.

Маха отваря нов етап в развитието на чешката книжовност – етап, чрез който издига нивото на тогавашната им литература до нивото на европейските литератури.

Финалът на „Май”:

Пак късна вечер – първи май –
вечерен май – любовен час;
и гургулица с тръпнещ глас:
„Хинек! – Вилем! – Ярмило!!!”

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :