Поетът с душа на дете

Само един поет говори със звездите…

Само един поет говори със звездите, пътува по света без багаж, усмихва се на всичко красиво и вярва, че Дядо Мраз съществува!

Не са ли те – поетите – с душа на дете, които от сърце творят и като деца, жадуващи за игри, те непрекъснато мечтаят, докато поредната им творба не излети като птица, жадуваща да обиколи този свят красив, да докосне хиляди сърца, да усмихне читатели и да зарадва приятели и непознати.

А в нощите, когато всички сладко спят… някой твори приказки за вълшебния принц, за Снежанка и елените на Дядо Мраз, за падащата звезда, която изпълнява всички желания… Не, този някой не е добрият старец с червена шапка, а човек, който е събрал цялата вселена в душата си, за да сътвори по-добър и по-достоен, по-светъл и по-човечен свят.

И както едно дете се вълнува, когато получава подарък, или се гневи, когато желаната играчка не му е подарена, така и писателите се бунтуват, когато търсят правдата, когато срещнат тъгата, но с тази разлика, че детето можеш да го излъжеш, да му обещаеш и то заспива спокойно.

Докато поетът продължава да търси път и отново с душа на дете е готов да покани тъгата на кафе, да вечеря с мъката, да вилнее с вятъра.

Не е ли той, поетът, като Бог, когато е създал света и всяка нежна красота с времето е сътворил и с очи щастливи, като на дете, посял за нас, да има светлина.

Поздравявам всички поети и писатели, всички творци със стихотворението „Поетът с душа на дете“!

От стихосбирката, написана в съавторство с Кина Златева (Детелина)

Поетът с душа на дете

Като дете аз искрено се радвам,

на новите творби, които днес открих,

откривам свят различен и вълшебен,

с очите на дете ги аз изпих.

Аз гоня вятърът, танцувам със звездите,

докоснах слънцето, прегърнах радостта,

душата на дете във мен сега живее,

защото съм поет на таз Земя.

По детски се любувам на цветята,

когато искам с птиците летя…

Щастлива съм, от Бог съм надарена,

да пиша, да споделям, да горя.

Понякога мечтая за звездите,

за тайнствени и приказни земи,

а някога съм просто аз „момиче“,

по детски радващо се на света…

Понякога проливам сълзи в мрака,

потънала в тъга за нечия съдба,

а други път аз просто пея с радост –

възпявам красотата на света…

Поетите са много странни хора,

те имат нежни, любещи сърца;

те могат да се радват и да стенат,

защото искрено обичат и тъжат…

Картините към статията са на художника Марк Китли.