Spisanie.to

Преоткриването на Михаил Булгаков

Когато говорим за руска и съветска литература, невъзможно е да не засегнем творчеството на велики писатели като Гогол, Лермонтов, Пушкин, Тургенев, Достоевски, Толстой, Пастернак, Чехов, Алексей Толстой и Максим Горки. Едно друго име обаче изкристализира от бурните първи десетилетия на Съветския съюз, издигайки се като основен съдник на еднопартийния пролетарски режим. Става въпрос за родения в Киев Михаил Афанасиевич Булгаков, който записва името си в историята на художествената литература с безсмъртното си произведение „Майстора и Маргарита“.

Израснал в семейството на доцент в Киевската духовна академия и бивша учителка, Булгаков е едно от седемте деца, което има възможността да се радва на щастливо и спокойно детство. Макар да не е особено добър ученик, неговото увлечение към руската и европейската литература предопределя сетнешната му професионална реализация. След смъртта на баща му през 1907 година, грижите за цялото семейство са поети от неговата майка – Варвара Булгакова, под чието влияние младият Михаил се записва в Медицинския факултет на Киевския университет. Въпреки че не се отдава напълно на лекциите, Булгаков усвоява наученото и открива любовта в лицето на Татяна Лаппа, която го вдъхновява да завърши с отличен успех през 1916 година.

По време на Първата световна война, Булгаков е мобилизиран като част от Червения кръст. Назначен е като лекар в Каменец Подолски и Черновци. Там се появява и зависимостта му от морфина, който е приемал, за да облекчи болките от множеството рани, получени покрай сраженията.

Когато избухва гражданската война, Булгаков заболява от тиф и не успява да избяга заедно със своите роднини в Париж. Принуден е да изживее кошмара на преврата и зверствата, причинени от създадената Червена армия, която окупира Киев.

През 1921 година Булгаков и съпругата му се местят в Москва, надявайки се, че близостта им с централното седалище на новата власт ще им осигури относително спокойствие. Интересното е, че жилището, в което се нанасят, се намира на улица „Садовоя“ – точно там, където читателите за първи път се запознават с прословутия герой Воланд.

Четири години по-късно двамата се развеждат, след като Татяна абортира, разтърсвана от тревоги заради честото посягане към морфина от страна на съпруга й. Булгаков сключва повторно брак с Любов Белозерска. Следва период на творчески възход – излизат произведенията му „Фаталните яйца“, „Дяволиада“ и „Бялата гвардия“. До този момент младият писател има зад гърба си няколко недотам успешни пиеси и фейлетони. С явната си критичност към политиката и наложените морални и творчески норми на комунистическата партия, Булгаков привлича вниманието на властта, което довежда до обискирането на собственото му жилище и конфискуване на неговия дневник и ръкописа на „Кучешко сърце“.

Въпреки напрежението между него и управляващата партия, Булгаков се радва на първоначална симпатия от страна на Йосиф Сталин, който сам признава, че е гледал многократно неговите пиеси. Въпреки това, литературната критика не престава да оплюва творчеството на писателя, заклеймявайки го като симпатизант и идеолог на съвременната буржоазия. Нещата ескалират до крайна степен, когато на Булгаков му е издействана доживотна забрана за публикуване на творбите му.

Въпреки опитите на писателя да премахне оковите върху своя талант, Сталин, с когото провеждат кратък телефонен разговор, решава единствено да го запази от ареста, назначавайки го като помощник-режисьор към ХМАТ. Следва работа като консултант в Болшой театър, като през цялото това време надеждата остава да тлее в съзнанието на Булгаков, който продължава да пише своите пиеси.

Когато идва идеята за „Майстора и Маргарита“, Булгаков вече е срещнал своята трета, най-пламенна любов – Елена Шиловская. Именно тя е дългоочакваната муза, която дава тласък на творческото му перо. Минавайки през дузина редакции и смяна на заглавието, този роман стига до завършен вид година преди Майстора да се срещне лице в лице със Смъртта. Заедно с представянето му пред приятелите на Булгаков е споделена и идеята това произведение да бъде издадено въпреки желязната забрана. Разбира се, това така и не се случва, и когато Булгаков умира след дълго и мъчително боледуване, романът остава повече от две десетилетия в сянката на Сталиновия режим.

Когато Елена Булгакова предава ръкописа на филолога А.С. Вулис, вторият остава потресен от факта, че държи в ръцете си неиздаден шедьовър, който има потенциала да се превърна в безсмъртна класика. През 1966 година съкратеният вариант на „Майстора и Маргарита“ е издаден в списание „Москва“. Почти десет години по-късно е публикувана и пълната версия. Романът светкавично преминава отвъд границите на Съветския съюз, достигайки до международната аудитория. Оттук насетне името на Булгаков започва да буди респект и служи за вдъхновение на редица писатели, музиканти, драматурзи и режисьори. Създадени са музеи в Москва и Киев, като през 2004 година за такъв е обявен и самият дом на писателя.

Днес, седемдесет и пет години след смъртта си, Булгаков остава в историята на художествената литература като един от най-провокативните и талантливи майстори на многопластовите произведения, преплитайки до съвършенство историческата фактология и библейска митологичност в един своеобразен многоизмерен синкретизъм.

Аспарух Илиев

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :