Пърси Шели – борецът и нежният мечтател

Поетът Пърси Шели е роден през август 1792 г. във Фийлд Плейс, близо до Хоршъм, Англия, в семейство на видни аристократи. Началното си образование Шели получава в своя дом, през 1802 г. е записан в училището в Брентфорд, а две години по-късно постъпва в колежа „Итън“. Когато издава първата си книга „Застроци“ (1810), Шели учи в Оксфордския университет. През 1811 г. той е изгонен от университета, заради атеистичните си нагласи и творбата „Необходимостта от атеизъм“, която публикува. Благодарение на положението на баща му Тимъти, Шели може да се върне отново в университета, стига да се откаже от принципите и философията, която следва, но той не го прави.

Четири месеца след като е изгонен от университета, едва навършил деветнайсет години, Шели заминава за Шотландия, придружен от Хариет Уестбрук, дъщеря на съдържател на Лондонско кафене. През август 1811 година Шели и Хариет сключват брак. Непосредствено след сватбата, Шели кани своя добър приятел Томъс Хог да посети и сподели дома, а и съпругата му, според идеалите за свободна любов, които те изповядват. Когато Хариет се опълчва срещу това, Шели пропъжда Хог и се отказва от идеята.

Няколко месеца по-късно той, съпругата му и сестра й заминават за Дъблин. Там Шели започва да пише политически памфлети, които призовават за независимост на Ирландия, за свобода на мисълта и словото, както и за политическите права на католиците.

Чувствайки се неудовлетворен от брака си, Шели често пътува до Лондон в търсене на подходяща за него интелектуална среда, оставяйки сами съпругата и двете си деца. В Лондон той посещава дома на Уилям Годуин – английски журналист и политически философ, също така започва да учи италиански език. Именно в къщата на Годуин, Шели се запознава и с дъщеря му Мери, в която се влюбва мигновено. През 1814 г. той изоставя завинаги съпругата и децата си и заминава на пътешествие в Европа, заедно с Мери и доведената й сестра. Три месеца след началото на пътуването си, те се връщат разорени и изпълнени с носталгия за Англия, където се сблъскват с променената нагласа на Уилям Годуин относно свободната любов, както и с неодобрението му.

През есента на 1815 година, Шели завършва поемата си „Аластор“ – неоценена по онова време, смятана в момента от литературните критици за първото му значимо произведение. През лятото на 1816 г. Шели, заедно с Мери, заминава за Швейцария на гости на сестра й Клеър, която има връзка с Джордж Байрон. Байрон и Шели бързо се сприятеляват, често пътуват заедно и водят интересни беседи. Това голямо приятелство се отразява и на творчеството им. През декември същата година, първата съпруга на Шели се самоубива, а на 30 декември той се жени за Мери Годуин. Тази крачка е предприета, за да може Шели да осигури опека на децата си, но съдът отрежда те да бъдат дадени на приемни семейства.

В началото на 1818 година двамата съпрузи заминават за Италия. Там Пърси отново се среща с Байрон, който го окуражава да продължава да пише. В края на същата година Шели пише поемата „Юлиян и Мадало“, а след нея започва „Освободеният Прометей“, най-забележителното му произведение. През 1819 година написва трагедията „Ченчи“ и най-известните си политически поеми: „Маската на анархията“, „Английски мъже“ и „Атлас“, както и есето „Философският поглед на реформата“, излагайки цялостните си политически възгледи. Елегията „Адонаис“ той пише през 1821 година, вдъхновен от смъртта на Кийтс.

При неочаквана буря, на 8 юли 1822 година, Шели се удавя, докато пътува с ветроходния си кораб „Дон Жуан“ – той потъва и оцелели няма. Две седмици след това, тялото на Шели е изхвърлено от морето на брега. Успяват да го разпознаят единствено по книгите на Есхил и Кийтс, които са намерени в джоба му. Тялото му е кремирано. Сърцето на Шели, здраво и незасегнато от кремацията, е пазено от съпругата му до самата й смърт, а другите му останки са погребани в протестантското гробище в Рим, което той е определял като най-хубавото място, където човек би желал да си почива след смъртта.

Върху надгробната му плоча е написано:

„ПЪРСИ БИШ ШЕЛИ
СЪРЦА НА СЪРЦАТА
Роден на 4 август 1792
Починал на 8 юли 1822″

И Шекспировите стихове:

„НИ ЕДНА ЧАСТИЦА ОТ НЕГО НЕ УВЯХНА;
ТЪЙ КАКТО МОРЕТО СЕ МЕНИ, ТАКА И ТОЙ СЕ ПРЕВЪРНА
В НЕЩО СТРАННО И БОГАТО.“

Любовните стихове на Шели остават в историята като едни от най-нежните. Творчеството и животът му вдъхновяват поколения наред поети, сред които е и Пенчо Славейков.
Завършваме това пътуване из живота и делото на Шели с една от най-изящните му творби – „Лека нощ“:

Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!