Spisanie.to

Романите на Емилиян Станев 1

Емилиян Станев или Никола Стоянов Станев е роден в Търново през 1907 г. От малък баща му го води със себе си на лов сред природата и това ясно намира своето отражение още в ранните му творчески изяви. Анималистичните разкази на писателя изобилстват от детайлни описания на десетки видове птици и други животни, който сякаш оживяват на страниците под светлината на читателския поглед.

Творческият му път обаче съвсем естествено и разбираемо не започва с романите, на които тепърва предстои да се спрем. Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г. Дебютната му книга – сборникът с разкази „Примамливи блясъци“ – е издадена през 1938 г., последвана от сб. „Сами“ (1940), с който се поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека, „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946) и др.

1948 е годината, белязана с публикуването на най-популярната му повест – „Крадецът на праскови“, а от 1950 г. белетристът започва да работи (в продължение на четиринадесет години) върху своя първи роман – „Иван Кондарев“, в който като основна тема могат да бъдат определени събитията от Септемврийското въстание през 1923 г.

„Иван Кондарев“ е обемен роман – около 1000 страници. Разделен е в 4 части – първите две от тях са писани между 1950 и 1958, а трета и четвърта част – 1950-1964. Публикувани са постепенно – от 1958 като цялостното издание излиза през 1964 г.
Освен това романът е филмиран десет години по-късно под режисурата на Никола Корабов.

С времето и особено в условията на тогавашната все още „замръзнала“ тоталитарна власт романът „Иван Кондарев“ остава сякаш недопрочетен и недооценен. И днес той не е особено популярен (ако изобщо може да се приеме за популярен) сред по-голямата част от българите, но в произведението си авторът закодира своите художествени послания към обществото от 50-те и 60-те години на ХХ век, които сега е възможно да бъдат дешифрирани. В литературна анкета Ем. Станев казва: „Който го изследва, трябва фактически да изследва нашето общество от него време и доколко аз съм го отразил вярно, обществените сили, които действат тогава“.

„Иван Кондарев“ е роман за идеологиите, но и за личността, лутаща се в тях, между тях. Според Ирма Димитрова това е „първият и досега единственият поне донякъде успешен политически роман в българската литература“. Като такъв той разглежда човека не като сакрална индивидуалност, а като същество, търсещо убежище в идеи, политически доктрини и действия.

Ако трябва обаче да бъдем по-конкретни, романът разказва за случващото се в един малък провинциален град – К., който така и си остава неназован, и околностите му – също. Можем да прочетем за любови – щастливи и не, годежи, сватби, сделки и машинации – търговски и политически, социални сблъсъци, убийства, погребения; за съдбите на многобройни и многообразни герои върху историческата атмосфера от началото на 20-те години на XX в.

А в центъра на романа не стои толкова животът на Иван Кондарев, както предполага заглавието. Мрежата от персонажи и събития около този герой е толкова гъста, че поне още двама от персонажите могат да бъдат определени като равностойни по значението си за изграждането на романовите идеи и внушения – Александър Христакиев и Костадин Джупунов. Със своите характеристики и съдби в развитието на действието те тримата съвсем отчетливо ни напомнят някои герои на Толстой и Достоевски.

Николета Георгиева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :