Spisanie.to

Скандалният роман Лолита на Владимир Набоков

Владимир Владимирович Набоков (1899 – 1977) е известен поет и писател, принуден твърде рано да емигрира. За да избегне Руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта, на Кримския полуостров, а оттам, както и много други руски изселници, родителите му се отправят към Берлин.

Набоков обаче, заедно с брат си, се записва в Кеймбриджкия университет, Англия, където до 1922 г. изучава естествени науки, руска и френска литература. През 1923 г., след смъртта на баща си, отива при семейството си в Германия. Там той работи като частен учител, прeводач, актьор и издава поезия.

През 1937 г. бяга с жена си и 3-годишния си син във Франция, а през 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества окончателно в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди (!) в нюйоркския природоисторически музей, а по-късно (през 1955 година) издава най-известния си и скандален роман „Лолита“, който му носи международна популярност.

От направената кратка биографична справка животът на този руски писател изглежда преизпълнен с перипетии и неволи, породени от изключително сложната политическа атмосфера в Русия и Европа през ХХ век.

Макар и прекарал по-голямата част от живота си далеч от родината, Владимир Набоков е част от руските модернисти и като такъв в творческия си път се оттласква от традициите на Златния век на руската литература. Остро критикува Достоевски – „Не мога да издържа и за миг неговите чувствителни убийци и сантиментални проститутки“. В същото време играе с клишетата на популярната булевардно-еротична литература в Америка, отричайки и пародирайки я.

Предизвикателен като всичко, което е написал, Набоков се прекланя единствено пред индивидуалността на твореца. А „Това, което предпазва прозата от разяждане, не е социалното значение, а изкуството, само изкуството“, казва писателят. Именно от тази творческа (а и житейска) философия се ражда и предизвикалият редица спорове и скандали роман „Лолита“.

На романа „Лолита“ много хора гледат в определена степен скептично и с предубеждения, заклеймявайки го като откровено порочен и безсрамен. В предговора на „доктора по философия Джон Рей“ произведението се приема като описание на клиничен случай, от което обществото е длъжно да извлече поуки„Момичето без надзор, егоистичната майка, превъзбуденият маниак — всички те са не само колоритни герои на единственото по рода си произведение; … те ни предупреждават за опасни склонности… „Лолита“ трябва да накара всички ни — родителите, дейците в социалната сфера, педагозите — със зорка бдителност и проницателност да се заемем с възпитаването на по-здраво поколение в по-сигурен свят“.

Книгата е своеобразна изповед на високо образования европеец Хумберт Хумберт„върлинест, кокалест, с космати гърди, с гъсти черни вежди и чудноват акцент, с цяла помийна яма, пълна с гниещи чудовища зад паравана на бавната момчешка усмивка“ – неизлечимо сексуално привлечен от очарователността на малките „нимфетки“. Тази му патологична страст ще го отведе впоследствие в Рамздейл, Нова Англия, където ще срещне своята Лолита – 12-годишната Долорес Хейз.

Романът обаче не е картина на човешката патология. Той е изкуство за самото изкуство, еманация на авторските естетически убеждения, предизвикателство, отправено към читателя – това е „Лолита“. Затова Набоков заявява: „Някои похвати в първите глави на „Лолита“ (например дневника на Хумберт) накараха известен брой мои първи читатели туристи погрешно да си помислят, че им се предлага мръсен роман. Те са очаквали нарастващ цикъл еротични сцени; когато обаче цикълът спира, са спрели и четенето и клетият читател е изпитал скука и разочарование“.

„Лолита“ е произведение, отстояващо и заявяващо естетика, стига читателят му да погледне отвъд самата тема, колкото и скандална да е тя. Само тогава проличава истинският литературен гений на Владимир Набоков.

Николета Георгиева

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :