Стивън Кинг – кралят е жив, да живее кралят

Стивън Кинг е автор на повече от петдесет книги, всичките от които се превръщат в световни бестселъри. Неговите романи го правят един от най-продаваните писатели на 20 и 21 век. Книгите му се разпостраняват в около 300-350 милиона копия из целия свят.

Новелата му „11/22/63“ е сложена в топ 10 книгите на 2011 година от вестник „Ню Йорк Таймс“ и печели наградата на „Лос Анджелис Таймс“ в категория мистерия/трилър. През 2003 година Стивън Кинг получава Национална награда за книга с медал за принос към американската литература.

Писателският му талант се проявява още в детска възраст. На седем години той започва да пише разкази, които след това продава на своите връстници в училище. Когато обаче учителите му разбират за това, го карат да върне спечелените пари.

Първият публикуван роман, който донася успех на автора си, е „Кери“ – история за момиче, което притежава свръхестествени способности – владее телекинеза. Книгата е едно от най-забраняваните произведения в американските гимназии, а и самият писател споделя, че според него тя е „сурова“ и има „учудваща сила да наранява и плаши“. Вдъхновението си за този роман Кинг получава като предизвикателство от една жена, която твърдяла, че може да пише за всичко друго, но не и за жени. В едно свое интервю той казва: „Кери“ ме направи звезда, но беше млада книга на млад автор. В ретроспекция ми напомня на курабийки изпечени от първокласник – достатъчно вкусни, но някак безформени и изгорени отдолу“.

Друга забранена книга на Стивън Кинг в гимназиите е „Гняв“, в която се разказва за момче, което убива учителката си, държи съучениците си като заложници в класната стая и ги кара да разкриват най-съкровените си тайни. Други от най-известните, най-четени и любими на феновете на Краля на ужаса романи, са „Тъмната кула“, „То“, „Сияние“, „Гробище за домашни любимци“, „Дългата разходка“, „Сблъсък“, „Сейлъм’с лот“, „Мизъри“, „Зеленият път“ и т.н.

Освен това Кинг се занимава и с комикси, издавани в сътрудничество с други автори. Така се появяват „Герои на надеждата“ в чест на Х-Мен, „Американски вампир“, „Талисманът“, пише и въведение за юбилеен брой на „Батман“, в което показва, че предпочита него пред Супермен. Направени са и комикси по негови книги – „Тъмната кула“ и „Сблъсък“.

В началото на 80-те години на 20 век Стивън Кинг започва да използва псевдонима Ричард Бакман, под който написва шест романа – „Бягащият човек“, „Пътна мрежа“, „Дългата разходка“, „Проклятието“, „Отмъстителите“ и „Гняв“. Той прави това, за да разбере дали произведенията му, които е написал преди „Кери“, биха се продавали без влияние на придобитата след това слава. Друга причина за това е, че се страхува, че романи, които на са в категорията „ужаси“, биха навредили на името, което си е изградил до този момент. Но въпреки че Кинг отрича да има връзка с Ричард Бакман, бързо бива разкрит от своите почитатели, които веднага разпознават стила му. В следствие на това писателят устройва на псевдонима си мнимо погребение, като след смъртта му издава романа „Отмъстителите“, за който твърди, че е намерил сред вещите на „покойника“.

Когато някой попита Стивън Кинг откъде му идват идеите за историите, той отговаря със следния цитат: „Имам сърце на мил, чувствителен юноша. Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си.“ В произведението си „За писането: Мемоари на занаята“ Кинг споделя тайната си – според него, за да се получи една добра история, то тя не трябва да се планира предварително и пишещият трябва да се остави тя да го ръководи. Самият той спазва стриктно това правило и споделя дори, че една неизлечимо болна жена го помолила да й каже как ще свърши една от историите му, сигурна, че няма да успее да дочака следващата й част. А Кинг й отговорил, че не знае.

Само преди няколко месеца в Aмерика излезе и най-новата книга на Кинг, която носи заглавието „Mr. Mercedes“. Още първата седмица след публикуването й е обявена за най-продаваната книга с твърди корици в САЩ. Тя ще бъде издадена на български език като един чудесен коледен подарък през месец декември.

В свое интервю авторът казва, че „Мистър Мерцедес“ е детективски роман, в който се разказва за масово убийство, при което неизвестен шофьор премазва голям брой пешеходци. Извършителят (едноименният герой) на престъплението остава неразкрит, защото детективът, който се занимава с разследването, се пенсионира. След шест месеца отегченият от спокойното си ежедневие бивш детектив получава писмо от убиеца, което горе-долу е следното:

„Аз го направих и ужасно ми хареса, наслаждавах се на писъците, слушах как се трошат костите им, беше невероятно усещането да убия всички тези хора и кръвта им да се стича по прозореца ми. Не успяха да видят лицето ми, защото носих маска. Не знаех дали ще се измъкна безнаказано, но се измъкнах. Измъкнах се и беше страхотно. Незаловените убийци като мен често си казват: „Защо да не го направя пак?“, но аз не искам – веднъж ми беше достатъчно. Стигат ми спомените. Знам, че още пазиш служебния си пистолет. Никога няма да ме хванеш, затова, ако бях на твое място, бих го лапнал и бих дръпнал спусъка.“ В своя акаунт в Туитър Кинг зарадва почитателите си, като сподели, че „Мистър Мерцедес“ ще бъде трилогия.