Spisanie.to

Тайната на успеха в романа Бел Ами

„Бел Ами” е роман, написан през 1885 година от френския писател Ги дьо Мопасан. Творчеството на Мопасан е в три различни направления, като „Бел Ами” попада в Реализма. Самият роман има за цел да ни покаже безмилостния, безскрупулен път, който извървява един млад мъж, за да достигне до върха на обществото. Склонен ли е всеки от нас да направи тези стъпки – не, но тук не влизат образите на тези, които са склонни. Именно такъв е и главният герой – Жорж Дьороа.

Жорж е млад беден чиновник, без образование и без бъдеще, а животът му се върти около местния публичен дом. Всичко това се преобръща, когато среща свой стар познат – Шарл Форестие, който успява да го въвлече в журналистическия свят. Макар и от нищожна позиция, Жорж Дьороа се превръща в неприятен и досаден журналист от “жълтите” вестници, които са добре познати и днес. В този свят борбата е безмилостна, а успява само този, който е готов на всичко. Без милост, без свян, без граница – такъв е всеки един от тези журналисти. Тези качества има и Жорж Дьороа, като също така използва и най-голямата си сила – тази, която има над жените.

От публичния дом до висшето общество – той успява да омае всяка една жена, и то с цел. Именно в този капан попада и Мадлен Форестие – съпругата на Шарл. Умната, възпитана и способна Мадлен успява да въведе Жорж във висшето общество, но когато става непотребна, тя бива отхвърлена. Важна роля в романа играе и г-жа дьо Марел – често отсъстващият й съпруг успява да я тласне в обятията на Жорж, а именно нейната дъщеря дава на Жорж прякора Бел Ами (красив приятел). Скоро след това всички започват да го наричат така.

В образа на Жорж Дьороа са преплетени чертите на висшето общество – характер, нрави, цели… Макар и създаден през 19 век, романът описва една картина, която е актуална днес и която ще бъде актуална в бъдеще. Пътят, който извървява героят, е естественият път на всеки, поставил си за цел да се издигне в обществото.

Наситеният с предателства, плътски удоволствия и решителност роман бива екранизиран през 2012 година, а главните роли са поверени на Робърт Патинсън, Ума Търман и Кристина Ричи, които идеално пресъздават персонажите. Макар и винаги книгата да е по-добра от филма (тук няма място за спор), в този случай виждаме една много добра екранизация и умело представени персонажи. Излъчването, декорите, костюмите са в перфектен синхрон с времето, в което се развива действието. Героите са прями, съвършено несъвършени, а актьорите перфектно допълват образите им.

Изразяващ света, в който живеем, тайните, скритите цели, тъмните помисли и желания на решените на всичко за слава, филмът е един от добрите примери за екранизация по книга. В романа (и във филма) до такава степен са впити копнежите, вулгарността, желанията, стремежите, че на моменти не желаеш да продължиш да четеш, но любопитството от това на какво е готов един на всичко решен мъж, каква ще бъде следващата му стъпка, не те оставя дълго безучастен.

Ивелина Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор