Spisanie.to

Творчеството на Хорхе Букай – истории за душата

Самият Хорхе Букай твърди, че той не е писател в истинския литературен смисъл на думата. Завършил медицински университет в Буенос Айрес през 1973 г., аржентинецът започва да практикува в отдел по психопатология, а по-късно специализира гещалт терапия. На пръв поглед несъвместима с литературата, тази негова професия му помага да продава книгите си по два милиона копия на година, преведени на над седемдесет езика в цял свят.

Именно на принципа на гещалт терапията Хорхе Букай изгражда книгите си и психологията, заложена в тях. Но това не е единствената му тайна – много му е помогнал и фактът, че е имал двама дядовци, които са му разказвали много приказки. Благодарение на това той е един от най-четените автори на 21 век. Книгите му вдъхновяват милиони хора и им помагат да се справят с трудностите в любовта, човешките взаимоотношения и отношенията със самия себе си. Славата му е най-голяма в САЩ, Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, както и в Испания, Германия и други европейски държави.

В Аржентина романът му „Да се обичаме с отворени очи“ се задържа 76 последователни седмици в списъка на бестселърите. Той е написан в съавторство с психотерапевта Силвия Салинас и се превръща в световен хит. Феновете на Хорхе определят книгата като една от най-хубавите му досега. В нея двамата колеги изследват вътрешния свят на човека – неговата психика и душевност, отношенията между хората – влюбването, сексуалността, неразбирателството, компромисите.

С този роман авторите казват на читателя, че идеалната връзка е само плод на нашата фантазия, че няма любов без компромиси, че истинската любов се изразява в желанието да помогнем човека отсреща да бъде не друг, а себе си.

Друг техен съвместен роман е „Да продължа без теб“. В него те засягат „другата страна на монетата“. Когато любовта я няма вече, или пък никога не я е имало, и сега трябва да се изправим пред тази болезнена истина и да продължим живота си. История за раздялата и търсенето на истинската любов, която ни учи да слушаме и следваме поривите на сърцето си, защото то не греши, когато става дума за чувства. И не на последно място – за любовта си трябва да се грижим, ако ли не – тя може да изчезне, да умре.

Интересен е подходът на Хорхе Букай. Подход, който по един толкова лек и ненатоварващ начин кара човек, четейки творчеството му, да се замисли, било чрез някоя трогателна история, или чрез смешен разказ. В книгата „Нека ти разкажа“, той пише поредица от народни приказки, притчи, антични митове и дзен мъдрости. Четеш ги на един дъх, някои от тях дори си чувал. А те отговарят на онези въпроси – вечните – как да бъдеш щастлив? Истории, които те учат да живееш.

В „Приказки за размисъл“ пък историите са с неочакван край, с отворени отговори. Въпросите за любовта, омразата, приятелството, зависимостта от близките и невъзможността ни да живеем без тях. Букай сам пише, че това са „приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни“. Те отварят сърцето за истините за човешката природа, собствената ни същност и желанията на душата. Желания, понякога противоречащи на разума и дори граничещи с лудост.

Както и в „Писма до Клаудия“ ни учи да не се страхуваме от собствената си лудост. Всеки има такава, но това не значи нещо лошо. Просто ни доказва, че човек е уникален и различен от всеки друг. И точно различното ни кара да харесаме, да обикнем.

Вярно е, че съществува:
Приятна лудост и страшна лудост.
Любовна лудост и омразна лудост.
Очарователна лудост и зловеща лудост.

Най-важното – има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва.
Каква ли е моята? Не знам!

Симона Георгиева

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :