Spisanie.to

Физика на тъгата от Георги Господинов

Преведеният на 21 езика Георги Господинов се нарежда сред най-четените в чужбина съвременни български писатели. След като защитава докторската си работа по нова българска литература, работи като университетски преподавател по литература, литературовед и редактор на „Orient Express“ и „Литературен вестник“, Господинов издава и стихосбирките „Лапидариум“ (1992 г.), „Черешата на един народ“ (първо издание – 1996 г., преиздаване – 1998 г. и 2003 г.) и „Писма до Гаустин“ (2003 г.). Първата получава награда „Южна пролет“ за дебюта си през 1993 г., а втората е отличена от Сдружение на българските писатели с награда за книга на годината (1996 г.). През 2007 г. трите стихосбирки, заедно с няколко нови поетични творби, са събрани в книгата „Балади и разпади“.

След като успешно стартира кариерата си с писане на стихове, авторът се захваща с писане на проза. Още с излизането на първото му прозаично произведение – „Естествен роман“ (1999 г.), Господинов е награден на конкурса „Развитие“. Творбата е преиздадена шест пъти – през 2000 г., 2002 г., 2004 г., 2006 г., 2007 г. и 2009 г. Следва появата на разказите, събрани в книгата „И други истории“ (2000 г.), на романа „Физика на тъгата“ (2012 г.), който получава отличие за български роман на годината за 2013 г., на спечелилите „Икар“ за 2004 г. и „Аскеер“ за 2010 г. пиеси „D. J.“ и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, на сборниците с разкази, издадени в поредни години, „Невидимите кризи“ (2012 г.) и „И всичко стана луна“ (2013 г.).

Освен че е най-продаваният роман в България, „Физика на тъгата“ е отличен с множество награди. Между тях се забелязват наградата „Христо Г. Данов“, която книгата получава още през годината на издаването си – 2012 г. Същата година романът е награден от Столична община в раздел „Литература“ за ярки постижения в областта на културата. Година по-късно „Физика на тъгата“ е отличена като най-продаваната българска книга с наградата „Цветето на Хеликон“, а също и като български роман на годината с литературната награда „13 века България“. Текстът е номиниран и се класира на финала на четири европейски форума: италианските Gregor von Rezzori и Premio Strega Europeo, както и немските Brücke Berlin Preis и Haus der Kulturen der Welt Preis.

Отличителната черта на книгата са множеството образи с различни идентичности, които се преплитат в един герой „Аз сме“. Интересното е, че този герой не се превъплъщава само в живи същества, той усеща живота от позицията на винена муха, шипков храст, Гинко Билоба, яребица, облак през юни, охлюв и др. Така той успява да види света около себе си през призмата на страничен наблюдател.

Един от основните мотиви в романа е пътуването – от античния митологичен свят до реалния живот в наши дни. По този начин и звучи самият текст – началото му е фантастично, а след това се откриват реалистични истории. Героят запазва световната памет, преминавайки през различни пространствени и времеви измерения, като разкрива пред читателя тъгите на различни епохи и търси лек за тях.

Пътуването започва с първото превъплъщение на героя, който влиза в кожата на митологичното чудовище Минотавър. Добре познатият мит за Минотавъра тук получава нова интерпретация. Чудовището е представено като изплашено изоставено дете, а героят, който разказва историята, разбира страданията му и го защитава. Странстването продължава през детството на разказвача, който, със способността си да се въплъщава в други същества, преминава и през детството на дядо си. Обединяващият момент между Минотавъра, разказвача и дядото е мотивът за изоставянето. Героят се превръща в дядо си, когато дядото, подобно на Минотавъра и на самия герой, е изоставен от майка си. По-нататък в текста героят губи дарбата си да се вселява в други хора. Тогава започва да „купува“ истории. Така попада на вече познатия мотив. Читателят става свидетел на разказа на жена, която е готова да изостави нероденото си дете, за да отгледа родените.

Сред основните внушения на книгата е идеята, че хората са свързани един с друг чрез историите и емоциите си. Тук обаче е представена само малка част от замисъла на текста, героят превежда читателя през лабиринт от различни истории. Всеки може да разгърне книгата и да разбере дали ще се изгуби, или ще се намери в този лабиринт.

Ето и някои любими цитати от „Физика на тъгата“:

„Пролетта е полудяла, бръмчат пчели, из въздуха се носят миризми без имена, сякаш светът току-що е създаден, без минало, без бъдеще, свят в цялата му невинност отпреди летоброенето“.

„Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечено и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет“.

„Сбогуване.
Нова квартира.
Нови сбогувания.
Студентски премествания.
Преместване след развода.
Местене в други държави.
Връщане.
Нова квартира.
Целият живот може да бъде разказан като каталог на преместванията“.

„Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009… Разприятелявам се… С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително… Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва“.

„Старостта е свикване“.

„Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това“.

„Изследователите вярват, че съзнателното култивиране на емпатия, включително чрез четенето на романи (вж. S. Keen), ще направи общуването далеч по-лесно и ще ни избави от бъдещи катаклизми в света“.

„Кой знае защо си представяхме, че всички извънземни, които излязат надвечер по хладно на небесните си чардаци, най обичат да си пуснат на грамофона българската народна песен за един страшен хайдутин. (Малките народи обичат да са страшни.)“.

„Въпрос от квантовата физика на четенето:
Занимавал ли се е някой с квантова физика на литературата? Ако и там отсъствието на наблюдател предполага всевъзможни комбинации, то какъв ли карнавал се вихри с елементарните частици на романа? Какво ли се случва между кориците му, когато никой не го чете? Ето въпроси, над които се струва да се мисли“.

Диана Рангелова

добави коментар