Spisanie.to

Чарлз Буковски – болезнения реализъм на любовта

Чарлз Буковски

Всички сме свикнали да четем любовни класики. Красиви и романтични истории за трудна и сърцераздирателна любов. Любов от приказки и филми. Безспорно красиви и много вдъхновяващи, но колко реалистични? Чарлз Буковски е кралят на реалистичната любов. Толкова истинска и неподправена, че за повечето читатели, понякога дори отблъскваща. Но любовта не струва нищо, ако не се запознаем с най-тъмните, най-трудните и често непоносими нейни страни.

Хенри Чарлз Буковски е роден в Германия през 1920 г. Детството му е изключително трудно. Израства в бедно семейство, има проблеми с образованието и комуникацията си с други хора. Баща му, който е американски военен, вгорчава детските години на автора. Постоянното физическо и психическо насилие, което той налага върху сина си, оказват огромно влияние върху по-късното му развитие. Има проблеми с алкохола и дори е лежал в затвор и психиятрия заради нестабилното си поведение. Но въпреки това, Буковски успява да намери някакво равновесие и успява да завърши журналистическото си образование.

Неговото творчество оставя огромен отпечатък във времето. Книгите му са отрезвителната доза реализъм, от която се нуждаят читателите. Животът такъв, какъвто е. Жените през погледа на един мъж. И трудната съдба на един писател. Всичките му произведения са отличени с много литературни признания и се радват на нестихващ интерес от страна на читателите, но има и такива, които значително се отличават.

1. МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО ( 1975 г.), Чарлз Буковски

Романът излиза през 1975 г., и напълно заслужено е класифициран в жанр вулгарна проза. Историята проследява животът на Хенри Чинаски (олицетворение на автора), начинаещ писател, потънал в бедност и отчаяние, отхвърлен от обществото и във война със собственото си съществуване. Преселвайки тялото и душата си от една квартира в друга, от една жена на друга, Хенри търси смисъла на живота си, който до момента открива единствено в писането. Книгата е изцяло биографична, изпълнена с всякакви истории, вдъхновени от живота на автора. Няма загадъчно начало нито щастлив край. Кратки, ясни и пропити с много изстрадана реалност думи.

„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света“

2. ЖЕНИ ( 1978 г.), Чарлз Буковски

Една от най-популярните и най-четени книги на Буковски. За никого не е тайна неговата слабост към жените, оставила също толкова дълок белег върху него, колкото и алкохолът. Неспособността му да намери общ език с жените в живота си е причината за създаването на този толкова дразнещо и натрапчиво еротичен роман. Хенри Чинаски е вече превъзмогнал немотията, успял писател. На петдесетгодишна възраст героят на Буковски се завива със слава, но тя не е променила нищо в душата му. Жените са повече, но са същите. В някои от тях дори се влюбва. Алкохолът е повече и по-скъп, но ефектът му е същия – мрачно творчество и душевна празнина. Как може човек да има толкова много и същевременно да няма нищо? Черен хумор, изпълнен с нескрито разочарование и изцяло несъответстващи крайности – мъжът и жената.

„И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само, за да си докаже, че е способен да си намери.“

3. НА ЮГ ОТ НИКЪДЕ ( 1973 г.)

До къде се простира отчаянието? До колко е възможно да изстрада самотата една душа? Възможно ли е вместо романтични увъртания, дръзкото и откровено поведение да е по-успешен метод за намиране на любов? Сборник с разкази. Всички те с много различен сюжет, но с еднаква тематика. Смисълът на живота, търсен навсякъде. В децата. В сапунените опери. В наркотиците. Дъгата. Самоубийците.

4. ВСИЧКО НА МАСАТА ( 1982 г.)

В този роман авторът ни показва колко голямо е всъщност влиянието на ранните ни детски години. На семейната обстановка. На всички незабележими проблеми, които с времето сякаш изчезват, но дълбоко в нас остава споменът за тежко преживяна липса. В книгата се вижда ясно талантът на Буковски да представи трагизма си чрез хумористични ситуации, с много лек привкус на тъга, който трудно се преглъща след послдната страница. Според сп. Обзървър Буковски е единственият автор, който се осмелява да пише за всички онези, чиито живот е безинтересен – грозните, самотните и лудите.

„Болници, затвори и бардаци. Това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

5. ПОЩА ( 1971 г.)

Книга, посветена изцяло върху първата професия на автора. Като пощальон Чарлз Буковски бива отвратен от мизерния начин на живот, който му се налага да води. Няма друг освен него, който да успее да открие житейска трагедия в сортирането на писма. Прочита на романа е едно много неочаквано удоволствие за хората, които искат да се вгледат по-дълбоко в значението на действията и притесненията си.

„Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.“

6. ЗАПИСКИ НА СТАРИЯ МРЪСНИК ( 2011 г.), Чарлз Буковски

Още един откъс от живота на Буковски. Свързан по-скоро с развитието му като творец и поет. Начина по който усеща мнението на хората за първите му стъпки в творческото писане. Абсолютното отрицание да се поддаде на илюзията за слава и охолен живот. Разкази за неговата единствена и и неизчерпаема муза – реалността.

„Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.“

7. КРИМИНАЛЕ ( 1994 г.)

Различната книга. Романът е кратък, побира се в скромните 180 страници, през които читателите ще преминат през аматьорските прослойки на подземния свят. Нестандартно, имайки предвид тематиката, която авторът следва. Мутри, интриги, престъпления, убийства (просто защото, никой уважаван криминален роман не може да мине без тях) и още едно парченце от случващото се в живота на Хенри Чарлз Буковски.

„Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.“

8. ПИЯНСКА АМНЕЗИЯ ( 1983 г.)

Имаше книга за жени, за похот и за професия. Няма как да липсва книга, посветена на нещото съпътствало автора през целия му живот. Алкохолът. Падение, безсилие и разкаяние. Само по този начин бихме могли да характеризираме поредната творба на вечно изтормозения от живота Буковски. Размишления за възрастта, любовта и женската потребност под влиянието на опиати.

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

Освен проза Чарлз Буковски пише и поезия. Като романите и тя е трудна за преглъщане. За мнозина може би дори дразнещо неразбираема и лишена от всякакъв смисъл. Но достатъчно любопитна, за да пробуди любопитство и достигане на собствени прозрения.

9. ПРИСМЕХУЛНИКО, ПОЖЕЛАЙ МИ ( 1972 г.)

Присмехулникът бе преследвал котката цяло лято… Противорчие? А може би откъс, който характеризира целия ни живот. Живот изпълнен с противоречия, динамично променящи се обстоятелства и неразбираемо развитие. Точно това се опитва да направи Буковски. Да обясни необяснимото. Да затвори в думи променящото се.

10. ЛЮБОВТА Е КУЧЕ ОТ АДА ( 1977 г.), Чарлз Буковски

Чарлз Буковски връща поезията на хората. Той я изкарва от строгите рими, облива я с обилно количество алкохол, разрежда я с много красиви жени, залага я на хазартни игри и… печели! Защо да си отненаме най-евтините удоволствия от живота? Защо същите да са покварени и грешни желания? Нима живота и насладата не са в осъзнаването на малките неща? За всички въпроси има отговор. Получаваш го, когато спреш да го търсиш.

Творчеството на Буковски е осеяно с много тъжни по своята същност, но също и хумористични, биографични истории. Характеризира се с изключително краен изказ, който много често е дори вулгарен. Неговата реалност през призмата на алкохола и жените се превръща в начин на живот и творческо вдъхновение. Разбира се, както много от гениите на литературата, неговият успех е породен именно от този покварен начин на живот. В думите му няма никаква красота, нищо действащо утешително на любовната мъка. Но всички те са пропити с болезнена истина. За живота. За бедността. За жените. Отношенията. За смъртта.

Гергана Пехливанска

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :