Spisanie.to

Чарлз Буковски и Жени – проклета гениалност

Едва ли дори в най-сполучливите автобиографични произведения може да се намери по-реалистична “родствена” връзка между лирическия герой и автора, отколкото в книжките на Чарлз Буковски. Едва ли Буковски е давал и пукната пара за това какво хората ще си помислят, четейки описаните преживени от него случки. Едва ли има човек, който по-смело и чистосърдечно от Чарлз Буковски е заставал пред белия лист и го е запълвал с по-трезво пиянско отношение към живота, проблемите, секса, любовта и пиенето. Едва ли в писателското поприще от миналия век е имало по-трезво мислещ, ведър и спонтанен пияница от него.

Пиенето обикновено се асоциира с мъжете. Всички страници текст от книжката на Буковски “Жени” обаче са толкова пропити с бира, водка, уиски и шампанско, че истинско чудо е как етанолови капки не се стичат от тях при прелистването. Може би причината се крие в това, че всъщност пиенето не е основният мотив на повествованието. Основният мотив е сексът. И отчасти любовта. Но основно сексът в най-първичната му, едновременно животинска и човешка същност. Това не е книга за пуритани, въпреки че всеки от тях вътрешно би си умирал да я прочете. Именно натам е ориентирана и една от основните насочености на книгата – срещу лицемерието и двуличието.

В нея няма нищо фалшиво. Блика единствено първичност, чистосърдечност, неконформизъм и непукизъм. Единствено движение под собствената диригентска палка, независимо от последствията и с колкото се може по-малко пресечни точки с движението на други хора. “Не мразя хората. Просто се чувствам по-добре, когато ги няма наоколо”, казва лирическият герой Хенри Чинаски. Той не мрази и жените, напротив. Обожава ги, но обожава само телата им, по-точно на някои от тях. И никак не се свени да разкрие първичните си намерения пред която и да било от тях. Защото е искрен, защото не му пука и защото каквото и да стане, винаги ще има следваща. И винаги е имало.

Романът “Жени” спокойно можеше да се казва “Вещи”, “Парцали” или “Предмети”. И Буковски щеше да пише по зададеното заглавие със същата осведоменост и познанство, с каквото пише и за жените – т.е. с никакво. Редовно жените на лирическия герой го обвиняват, че превръща женския пол в основна тема на книгите си, без да разбира изобщо от него. И всяка от тях допълва по своему представите му за женското, само за да дойде следващата и всичко да започне отначало постарому. Че защо, и на кого, би му било изобщо нужно да променя нещо, след като целта е всичко да си остане такова и нищо да не се променя.

Побелелият и очукан от живота старец може само да пише и да вкарва в леглото си двайсетгодишни момичета. Едно след друго, чат-пат последвани от някоя по-зряла дама. Гротескно надхитряне на смъртта и старостта, триумф на нагона и свободния дух над мерките и ограниченията от всякакво естество. “Открийте това, което обичате, и го оставете да ви убие” – сякаш чувате шепот, докато четете “Жени”, а всъщност осъзнавате, че чувате звука на поредната отворена бира.

За какво би му било на някой да има стабилна работа, сигурен доход и здрава и стабилна връзка, ако се познава достатъчно добре, че да знае, че няма да ги издържи дълго. Това дава път на разюздания живот, надпреварата с несъществуващ противник, който, в крайна сметка, се оказваш самият ти. Как да победиш себе си?, Как да се изпревариш? – Като изпревариш колкото се може повече от другите хора по отношение на изпитите питиета, прелъстените жени и преследваните с цената на всичко лични убеждения. Опит да станеш по-добър от себе си. С ежедневни, дори ежечасни подобрения на постиженията. Такива стремежи изпълват “Жени” на Чарлз Буковски. Стремеж на героя да осъмне до още някоя нова от тях, стремеж, който не води до никакво удовлетворение или насищане.

Няма окончателна награда, следователно няма и покой, има само вечна борба. Героят Хенри Чинаски се бори, както и Буковски се е борил – борба с живота, борба, чието словесно описание извежда червенина по страните на читателя, особено на по-чувствителните. Това е силно еротично произведение, което няма червена точка, може би само защото издатели и преводачи са успели да открият и схванат достатъчно прикритите ясни идеи на автора, че еротиката, секса и неприкритата порнография в някакъв момент остават единственото оръжие, с което героят има шанс да пребори неизбежната смърт и дори да й се изсмее в лицето, с изражението на осъзнат наивен бройкаджия, въпреки всичко симпатичен и небудещ отвращение.

“Жени” определено не е за всеки, особено за жени. Или поне такава слава се носи на тази книга. Но какво значение има носещата се слава на каквото и да било. Постъпете като главния герой в нея – действайте напук на общоприетото. Прочетете я и след това преценете дали е за вас, или не. Едва ли ще съжалявате, най-много да полудеете. Но, както казва Буковски – “Някои хора никога не полудяват. Представете си колко скучен живот водят.” Това е Чарлз Буковски – проклета гениалност.

Антон Асенов

добави коментар