Швейк – не се плаши да ходиш там, където пеят…

Великата епоха има нужда от велики хора. И великите епохи си вървят една подир друга, понякога за добро или лошо се повтарят и потретват, и жалко само, че не ни връщат и миналите си герои – скромни човеци, чиято слава не може да се мери с наполеоновата, но характерите им могат да засенчат дори и Александър Македонски. Така Ярослав Хашек ни подготвя за срещата с героя на едноименната си книжка – Швейк.

Човек или обича да чете книжки, или не обича. Ако не обича, достатъчно е да прочете за приключенията на Швейк през световната война, и все едно е прочел всичко. Това е творба енциклопедия, това е онова, което жаргонно наричаме „първите седем години“, събрано между две корици, това е книжка, която може да възпитава, разсмива, разплаква, шамаросва, ако си виновен, упътва те, ако си загубил посоката, показва човешкото в човека, па макар и идиот.

През военното време, което изкарва на показ ада на земята, Швейк пази завет да не угасне пламъкът на надеждата за по-добри дни.

Ярослав Хашек е по природа и заложби инакомислещ и нонконформист. Сатирик с остър ум и още по-остър език, осмивал пошлостта и лицемерието на империалистките силни на деня в предвоенна Европа от началото на 20-ти век. Когато една изкуствено поддържана имперска държавна структура от народи с изконно различно минало тръгне да се разпада, и най-демагогските ръководители не могат да я спрат, а когато повлече със себе си и цяла Европа и половината свят, иронията и присмеха са единствените опорни точки, от които да гледаме на този процес.

Хашек е пряк потърпевш от агонизиращите усилия за спасение на австро-унгарската империя на прага на Първата световна война. Той се записва доброволец в имперската армия с намерението да издебне угоден момент да пресече фронтовата линия и да се предаде на русите. Славяни ще трябва да стрелят срещу други славяни. Различните военни флагове обаче не могат да разделят народи, които кръвта свързва. Ужасите са големи, касапницата жестока, но все пак вражеският славянски войник е по-мил от домашния низвергнат император-тиранин.

Преживелиците на фронта ще послужат за автобиографична основа за описването на приключенията на добрия войник Швейк, герой събирателен образ на всичките симуланти, чешити, зевзеци, ведри и спонтанни пияници, които Хашек среща по военните пътища. У Швейк всеки препатил ще открие нещо от себе си. От него странят, бягат и се отричат всичките му армейски началници, защото с простодушието и официално заявената си идиотщина той е назидателният, сочещ пръст, надигнат от народа и човеците срещу лицето на обречената система. Предател на своята наложена класа, който попаднал на стрелковата линия, макар и от извинителната позиция на идиота, припознава в чуждите по-сродни души от своите.

И преди да разкаже приключенията на Швейк, Ярослав Хашек пише сатирични художествени произведения, смята се, че са повече от хиляда, но някои унищожава сам. Посещава дори България и пише фейлетон за пътуването си у нас. Не успява да завърши най-знаменитата си творба, но и как би могъл да сложи край на история, която е вечна! Какво ли би могло да е логичното приключване на подобна епопея за Швейк – да загине? Да подреди живота си и да осъзнае жалкостта на битието – нима му трябва подобна гибелна катастрофа? Той остава вечно загубен, търсещ ротата си, която „как ли се оправя без него“, но важното е, че е намерил себе си и е наясно с това, той е над тези, които са над него. „Ние тук я караме, както дойде“, казва и това стига.

Швейк е на война, и въпреки че не стреля нито веднъж по вражи войник, той има срещу себе си най-жестокия противник – съдбата. Тя не му прощава и един път, и най-незначителните случки се обръщат против него, и когато е напълно невинен се оказва виновен, и ако не беше идиот, щеше със сигурност да полудее. Ведрото отношение към живота, „способността да умножава на ум трицифрени числа“, сладките раздумки и запои по кръчмите го държат, когато цялата система се клати. И тя неминуемо ще се срути, „спукана й е работата“ би казал той, и ще продължи своя скромен марш по света, редом с най-големите литературни герои, в разпуснатия си възголям шинел, вдигнал поглед, в който биха се удавили и най-закоравелите лъжци и негодници, парвенюта, чорбаджии и народни изедници. Вдигнал поредната халба, той ще продължи да разказва безбройните си анекдоти и преживени истории и да бори абсурдите на битието. И ще носи смях там, където той е добре дошъл, и ще носи добротата и дяволитите песни със себе си – „не се плаши да ходиш там, където пеят – песнички да пеят, лоши хора не умеят“.