Spisanie.to

Ървин Ялом – От любов към живота и хората

„- Да си така самодостатъчен, никога да не копнееш за присъствието на другите… не си ли самотен?“
„- Напротив. В миналото, когато копнеех за обществото на другите и очаквах от тях нещо, което те ми отказваха или по-скоро не бяха способни да ми дадат, тогава срещнах самотата.“

За автора и сюжета

Когато започнах да чета книгата на Ървин Ялом „Изцелението (на) Шопенхауер“ , разбрах, че съм попаднала на съкровище. Психиатър по образование и психотерапевт по професия, авторът е написал една човешка изповед, която трогва мигновено.

Това е книга, която живее собствен емоционално наситен живот. Тя съчетава висок литературен стил, психологически анализ и неподправена любов към живота и хората. Страниците дишат. Думите фино боравят със струните на човешката психика. Всеки читател е в състояние да се припознае в някой от персонажите. Дори само в отделно негово качество и постъпка. Героите, всеки вкусил от превратностите на живота, се борят с дълбоко вкоренени проблеми.

За персонажите

Най-сериозна травма получава психотерапевтът Джулиас, на когото е поставена диагноза рак. Приближаващата смърт го принуждава да направи равносметка на живота си. Отдаден на своята работа, той решава да се свърже с Филип – единственият пациент, на когото не е успял да помогне. След кратък разговор с него, установява, че той е намерил лек за неудържимия си сексуален нагон в „прегръдките“ на известния немски философ Артур Шопенхауер. Проблемът обаче се крие във факта, че неподатливия, студен и отчужден Филип е изгубил собствената си идентичност в идеите на мизантропа.

Ребека – преуспял адвокат и красива жена – изпитва ужас от загубата на красотата си. В желанието си да бъде харесвана и на всяка цена забелязвана, тя напълно е отъждествила и подчинила същността си на физическата привлекателност. Нейната душевна рамка и забуления в нея срам могат да се очертаят с една простичко изречена фраза: „Чувствам се разголена. Всички са забелязали, че имам навика да играя с косата си!“ Подсъзнателен метод за привличане на внимание.

Пам не е в състояние да задържи мъжете до себе си. Депресивното й състояние я поглъща и в съзнанието й се откроява страшната мисъл, че животът е дотам наситен със страдание, че трябва да се пожертва в името на спокойствието. Компромисът е победил живота.

Бони не намира начин да се справи с килограмите и ниското си самочувствие. Тони има проблеми с гнева, Гил не е в състояние да защитава собствената си позиция.

Всеки един от тях трябва да се изправи пред групата; да признае недостатъците и страховете си. Да понесе критиката, съжалението, но и подкрепата и помощта. Неспособни да общуват истински, героите се учат да преодоляват заложените им душевни капани по пътя към щастието.

Самият Шопенхауер е подложен на терапия в образа на Филип. Интересно е как философските идеи биват така дълбоко припознати и вкоренени в нечие съзнание. До такава степен, че да не бъдат приемани като недостатък, а напротив. Мизантропията и социалната изолация биват издигнати в култ. Властва принципът: Колкото по-малко очакваш от хората, толкова по-малко самотен ще се чувстваш.

Къде е истината и какво е лечението на подобни проблеми? Дали терапевтът е в състояние да определя кое е правилно и кое грешно? Къде свършва вината и къде започва отговорността?

В „Изцелението (на) Шопенхауер“ драматичната човешка същност се среща с философията, преплита се и се потапя в чуждите, но познати общочовешки проблеми и в устрема на своето безсилие се опитва да помогне на ближния. Затрогващо е! Животът, приет като страдание, породено от привързаностите, не трябва да бъде сломен, нито успокояван. Той трябва да съществува в този си суров и първобитен вид, за да подклажда стремежа на човешката природа към преодоляване на тази болка. Защото именно в този допотопен устрем се крие начинът за създаване на най-красивата мелодия.

Стефани Евгениева

добави коментар