Spisanie.to

Яворов и Лора. Мистерията на една гибел

Стефан Коларов е роден на 28 септември 1943 година в град Лом. Завършва Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, специалност Журналистика.

През 1975 година защитава дисертация на тема „Творчеството на Ангел Каралийчев“ и получава степента „доктор“.  В периода 1984-88 година е бил преподавател по български език и култура в Университета в град Лион – „Жан Мулен“ ( Франция).

Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.  Сега е член на катедра „Библиотекознание и масови комуникации“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където изнася лекции в специалностите „Книгоиздаване“, „Журналистика“ и други.

Също така е и член на катедра „Книга и общество” в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където чете лекции по история на новата българска литература, теория и практика на текста и теория на масовите комуникации.

Съвместно с преподавателската си работа се изявява и като литературен критик и публицист. Автор е на много произведения. Изключително впечатлена съм от документално – публицистичният му роман „Яворов и Лора. Мистерията на една гибел.“

Яворов и Лора – една любов между най-големия български поет и най-красивата жена в българското висше общество. Една любов, с фатален край… Преди 99 години на 30 ноември, след семеен скандал и фатален изстрел умира Лора Каравелова. Яворов също прави опит за самоубийство, след който остава жив, но ослепява. Какво точно се е случило между тях в тази фатална вечер, все още е загадка, която вълнува хората и до днес. Дали Лора се е самоубила или е била убита? Дали Яворов е посегнал към оръжието от мъка по любимата си или подтикнат от вината си?

В романа си Стефан Коларов ни показва фактите, причините, действията и хората допринесли за кървавата трагедия. Книгата е разделена на 8 глави и кратък послеслов –  прекрасното стихотворение на Дора Габе „Женска кръв“. Всяка следваща след първата глава разказва по една история, която води до голямата такава. А именно до истината за кървавата трагедия и какво е довело до нея.

 

Стон

На Лора

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!

Пейо Яворов

Божидара Кожухарова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :