Spisanie.to

10 велики писатели и порочните им зависимости

велики писатели

Алкохолът и наркотиците не прощават дори и на най-блестящите умове. На вниманието на читателя представям 10 велики писатели, при които това е довело до тежки последици или дори до гибелен край:

Велики писатели: 1. Достоевски

„Има нещо нездраво и съмнително в трезвеника… Но както и да се мъча, не мога да възприема непиещия за нормален… Всеки, който се опита да облече трезвеността в благообразно обяснение, е гад, мръсник, безочлив продажник. Да не пиеш означава да живееш като идиот.“, споделя авторът на „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“. Историята разказва, че през 1867 г. писателят се жени за по-младата от него Анна Сниткина, но именно проблемите му с алкохола довеждат до тяхната раздяла. Освен влечението си към чашката, Достоевски е и страстен почитател на хазарта. Това му носи финансови проблеми през целия живот, но и го вдъхновява за едно от неговите произведения – „Играч на рулетка“, излязло през 1866 г.

Велики писатели: 2. Хемингуей

Хемигуей е сред титаничните писатели на 20 век. Изгрява на литературната сцена с „И изгрява слънце“. Участва в Първата световна война, но е тежко ранен и се завръща от фронта. През 1953 г. е удостоен с „Пулицър“ за романа си „Старецът и морето“, а през 1954 получава Нобелова награда за литература. Тези негови успехи в литературното творчество далеч не са в унисон с личния му живот. Той все по-често започва да посяга към чашката като спасителен отдушник. 40-те години от живота му са може би най-тежкият му период. Започва да чува гласове, здравето му се влошава от напредващата цироза, страда от параноя, че го преследват от ФБР заради приятелството му с Кастро, лекува депресията си с електрошок. Всички тези фактори задълбочават зависимостта му към алкохола. Тези страдания довеждат до фаталния му край – на 61-годишна възраст сам отнема живота си с любимата си ловна пушка.

Велики писатели: 3. Фицджералд

Фицджералд е първият писател, който охарактеризира 20-те години на 20 век в САЩ като „Ерата на джаза“. Причисляван е към т.нар. „изгубено поколение“. Описвайки във „Великият Гетсби“ разточителното съществуване на привилегированата прослойка от обществото, сам авторът води бурен светски живот, дозиран с големи количества алкохол. Пристрастен към него още от колежанските си години, зависимостта му се задълбочава от честите шизофренични кризи на красивата му жена Зелда. Последните си години прекарва с друга – Шейла Греъм, като през 1940 получава сърдечен удар, най-вероятно причинен от дългогодишната употреба на алкохол. Любимата му напитка е джинът.

Велики писатели: 4. Дикенс

Дикенс е представител на Викторианската епоха в литературата. Най-известните му романи са „Приключенията на Оливър Туист“ и „Дейвид Копърфийлд“. Писателят е описван като „най-великият създател на образи в английската литература след Шекспир.“ Може би именно стремежът към реалистична образност е отговорен за неговото, меко казано, странно влечение към моргата. Според различни сведения Дикенс е можел с часове и дни да прекарва времето си там, наблюдавайки мъртвите тела. Стига да е с цел тяхното изучаване, тази злокобна пристрастеност би била, доколкото е възможно, в границата на нормата и не би създавала проблематичност.

Велики писатели: 5. Байрон

Джордж Гордан Байрон или известен само като лорд Байрон е един от най-видните представители на английския романтизъм. Далеч обаче не са така романтични взаимоотношенията му с околните. Неговата персона често е забърквана в различни афери. Обвиняван е в кръвосмешение, хомосексуализъм и содомия. Носи му се славата на истински Казанова, пристрастен към секса и преспал с около 250 жени за една година. Още когато е на 11 години, се разнася съмнителната мълва за сексуални отношения с неговата гувернантка Мей Грей. Разпространена е и версията, че има нетипично „близка“ връзка със своята полусестра Аугуста Лей. При едно от многобройните си пътувания се запознава с Николо Гирауд, с когото се предполага, че е имал интимни отношения. Несъмнено обаче най-скандалната афера, в която е забъркан, е тази с омъжената Лейди Карълайн Лам. През последната година от живота си се присъединява към Гръцкото движение за независимост и е почитан от гърците като национален герой.

Велики писатели: 6. Верлен

Пол Верлен е един от основоположниците на символизма в поезията. През 1894 е наречен „Принц на поезията“. Известен е с бохемския си начин на живот, гарниран със солидна консумация на абсент. Макар да се жени за Матилда Моте, широко разпространена е версията за интимна връзка с друг поет символист – Артюр Рембо. Отношенията им прекъсват, след като под влияние на алкохола Верлен прострелва Рембо в ръката и затова лежи 18 месеца в затвора. Вследствие се засилва употребата му на т.нар. „зелена фея“, което от своя страна му донася множество здравословни проблеми. В последните си години Верлен страда от цироза на черния дроб и умира в мизерия на 8 януари 1896 година.

Велики писатели: 7. Керуак

„С Дийн се запознах наскоро след разрива с жена ми. Тъкмо се бях съвзел от тежка болест, за която не ми се говори, само ще кажа, че беше свързана с ужасно мъчителна раздяла и с моето чувство, че всичко е мъртво. С появата на Дийн Мориарти започна онази част от моя живот, която може да се нарече живот по пътя.“ С тези думи започва иконичния за цяло едно поколение роман „По пътя“. Титулуван като „краля на бийтпоколението“, Керуак още от ранни години злоупотребява с психаделични стимуланти. Най-често употребява бензедрин, хапче, подобно на амфетамина. Заедно с това, негов верен спътник през целия му живот е алкохолът. Керуак умира на 47-годишна възраст, вследствие на кръвоизлив, причинен от цироза на черния му дроб.

Велики писатели: 8. Бъроуз

Съратник и приятел на Керуак – не е учудваща употребата му на упойващи вещества като бензедрин и морфин. Именно по първата си творба – „И хипопотамите се свариха в своите резервоари“, работи съвместно с него. Но докато Керуак остава в рамките на алкохола и анфетамините, Бъроуз отива по-далеч, пристрастявайки се към хероина. Освен към него той има и силно изразен афинитет към етиловите питиета. Показателна в този смисъл е нощта, в която Бъроуз по невнимание убива жена си. И двамата солидно почерпени решават да направят възстановка на известната случка с ябълката от „Вилхелм Тел“. Вместо да уцели чашата, която е на главата на жена му, Бъроуз я уцелва смъртоносно. Независимо от това, неговите разнообразни пристрастявания не пречат на гениалността му в литературата. „Голият обяд“, „Дрога“ стават емблематични произведения за битническата култура.

Велики писатели: 9. Киси

Всеизвестен факт е наркотичната зависимост на Киси към LSD. С халюциногенното хапче се запознава през 1959 година, когато става доброволен участник в тестването именно на LSD. Според Киси това е повлияло на целия му живот. Със силно изразен приключенски дух и пристрастност към контракултурата, през 1963 година заедно със свои приятели предприема пътешествие по Западния бряг на САЩ, през време на което раздава LSD на всички, срещнати по пътя. Макар и порочна, несъмнено тази му зависимост се оказва плодотворна за творчеството му. По време на работата си в една психиатрична клиника започва да халюцинира за индианец, който мете пода. Впоследствие този сюжет се оказва основополагащ за написването на култовото „Полет над кукувиче гнездо„.

Велики писатели: 10. Кинг

Авторът на хорър бестселъри започва да пие още когато е на 18 години и много скоро се пристрастява. Около 30-годишен започва да злоупотребява и с кокаин. Всички негови книги, написани през периода 1978-1986, са създадени под въздействието на „белия прашец“. В свое интервю Кинг дори споделя, че не си спомня кога е започнал и написал „Куджо“. За тези близо 8 години изпод талантливите му ръце излизат около 22 книги. Но колкото му дава, толкова му и отнема кокаина. „Томичукалата“ е пълен провал. Изправен пред него, в края на 80-те, Кинг се отказва от пороците си и влиза в клиника.

Лияна Михова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :