Spisanie.to

25 септември – рожден ден на великия писател Уилям Фокнър

25 септември е рождената дата на един емблематичен американски писател, който стои категорично във всяка библиотека и е тест за висока начетеност и култура – Уилям Фокнър.

Живял 65 години, той успява да създаде голямо литературно творчество, което съдържа цялата вселена на американския юг от началото и средата на 20-ти век.

Фокнър не може да се чете случайно и ей-така, за отмора. Той успява чрез образите и картините да предаде не духа, а кореновата система на хората и събитията.

Незавършил гимназиално образование, този дребен на ръст, но висок като потенциал човек наследява шотландските гени на фамилията си, която носи силни характери и таланти.

Прадядото на Фокнър е бил забележителна личност, която е в основата на историята на САЩ, написал е два романа, бил е боец и предприемач, създава колеж, банкер ,строи теснолинейка, застрелян в деня на избора си в щатското Законодателно събрание…

Достоен наследник на своя дядо, Фокнър чете и се самопросвещава с неимоверно усърдие. Запознава се в европейските класици и ги чете до смъртта си отново и отново – Шекспир, Сервантес, Балзак, Флобер. Започва да пише поезия, попада в благодатната среда на Шърууд Андерсън, който му помага да излезе на литературния пазар и да получи заслужаващата слава на велик писател по-късно.

Фокнър преживява целият си живот в имението си, където журналистическите изяви далече не го интересуват и суетата е изключително чуждо понятие и състояние. Споделя, че пише, защото иначе не може, че не го интересуват критиците и читателите – той излива своята дълбока емоционалност, своята изненадваща дълбочинност на възприятията и създава творчество, което и днес е четиво за познавачи, за читатели, които са оформили високо качество на вкуса си към художественото слово.

Писателят провокира читателите си със своята дълбока социална ангажираност и промяната на човешките качества, причинена от насилие и войни. Това проличава силно в романа му „Сарторис” 1929 г. Трилогията на Фокнър е знаменателна с драстичните проблеми в живота на южняците, към които принадлежи и автора, и предприемчивите северняци, които нахлуват в мирния свят на Юга – „Селцето”/1940/, „Градът”/1957/ и „Дворецът” /1959/. Периодът 1930-1934 г. е особено продуктивен за Фокнър. Излизат романите: „На смъртен одър”, „Светилището”, „Идилия в пустинята”, „Тези трийсет” „Светлина през август”, „Саламагунди”, „Доктор Мартино и други разкази”. През 1936 г. романът „Авесалом! Авесалом!”, през 1942 г. – „Слез на земята, Мойсей”, 1948 г. – „Осквернителят”, 1951 г. – „Реквием за една светица” – романи – съкровения, романи – изобличаващи двуличието и насилието.

Писателят Р.П.Уорън е убеден, че Уилям Фокнър „трябва да се приема като феномен, засягащ целия свят и нашата обща съдба”.

Безспорният талант на Уилям Фокнър е оценен по достойнство – лауреат на Нобелова премия – 1950 г., Национална награда за литература и на „Пулицър” – 1962 г.

Спомнихме си Уилям Фокнър, ако и прочетем поне един разказ от него, ще останем напълно доволни от себе си.

Антоанета Славова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :